09 май 2007

Наръчник на начинаещия блогаджия

От доста време исках да си имам блог.
Едно такова, мое си, малко закътано местенце в Мрежата. Преди около година направих първия жалък опит, но не знам защо го изоставих още преди да съм го започнал. Обаче пък идеята продължи да ме човърка. Стоеше си там някъде между важните и не чак толкова важните ми мисли и изплуваше в случаите, когато завидя на нечий добре описан обикновен ден. Няма нищо по хубаво от обикновените дни. Дори напротив, обикновените дни са направо прекрасни, защото никога не знаеш кога ще се превърнат в необикновени.
Нито пък кой ще ги превърне в такива.
Да се върнем обаче на този блог. На неговото начало днес, тук и сега. Та докато си се ровех в dnes.bg (обичайното занимание сутрин след ставане и вечер по някое време) ме обзе същият ентусиазъм, както преди година. Този път обаче взех, че премислих час и половина повече. Приблизително толкова време се колебаех дали да попълня регистрационната форма, но тя пък напук търпеливо си стоеше и чакаше (все така празна) в последния таб от прозореца на браузъра ми.
Този таб не успях да го затворя като останалите.
И не защото година по-късно ежедневието ми е кой знае колко по-динамично. Не защото смятам да споделям със света кой знае какви дълбокомислени прозрения. Просто ми е някак интересно. Любопитно. А може би най-вече занимателно.
Може да си нямам офис, в който да се чудя как да убия времето от 9 до 4, но пък си нямам и шеф. За сметка на това кликам не по-малко от всеки друг средностатистически служител, в опит де да науча нещо интересно, де да запълня няколко часа. Отплеснах се. Не точно така си представях първия си пост, но пък май добре се получи. Ако не друго, то поне добихте представа ако ще се отбивате тука, какво може би ще намерите.
Добре дошли!
Дано да сте добре заварили. Освен това - дано има какво да заварите тук и при следващото си посещение. Осъзнах, че вече дори не мога да различа какво ми пее Уинампа. Погледът ми от друга страна леееко се замъгли*, така че май е време да оставя недоразвитите си мисли да зреят на спокойствие за утре...
I will never, never grow up!
*това донякъде може би обяснява неволните ми гаври с правопис и пунктуация.