05 юли 2007

Nescafe, малко любов и 2-3 агентурни усмивки за вкус…

Напоследък това е рецептата ми за прекрасен старт на деня. Нищо, че днешният започна в 12. Отдавна не съм писал, защото нямаше за какво. То всъщност все така си няма - разликата е, че днес съм настроен някак космически. Ама то сигурно защото тук вилнее ураганен вятър, дето ми издуха и малкото мисли и сега ми фучи скоростно из главата. Т’ва за космическата ми настройка да знаете, че беше метафора. Не прихващам без антени Валя Балканска от совалката „Войджър”, нито каквито и да е други сигнали отвисоко. Пък и да прихващах – нямаше да си кажа. Да не съм луд, веднага ще ме погнат я КРС, я направо разузнаването като заплаха за националната сигурност. Пък и бойната готовност на братската американска армия и тя никак не е за подценяване след вчерашния национален празник…

Чудя се и аз какви ги бистря, не сте само вие. И за причината се чудя – дали кофеинът ми дойде в повече, вихъра ли е виновен, или пък ми повлияха разни субекти.
Такъв субект за пример е една девойка с неизяснен до момента цвят на косата, заемаща още по-неясна длъжност-прикритие в прокълнат офис. А прикритието е толкова успешно точно защото дори тя не успява да дефинира заемания пост.

Важното е, че аз я разкрих.

Оказа се, че под твърде удобния костюм на обещаваща бизнес дама се крие подъл Skype-CQ чатър с тайна мисия. Тайна, но не и за мен. И е също толкова подла. Как започва историята?
Настоящата шпионка саботьорка, която за по-кратко ще наричаме с кодовото име RedPassion, дълго време търси своето призвание. Първоначално се насочва към доскорошната си любов и разтуха – педагогиката. За период от цифром и словом 4 (четири) години младата филоложка уврежда неизвестен брой мозъци. Тези увреждания обаче са с ефект на бумеранга и впоследствие се оказват взаимно (не)изгодни /да се чете по преценка/.
Намира се (за жалост) един голям, лош... съвестен гражданин на Народна реп... т.е. на Република България, който геройски изпъчва гърди мъжки пред амбициозната рушителка на установения ред и й казва: „Мо’е ли малко по-сери-озно ‘а са държиш?”
Избистряйки (само в главата си) какво точно мисли за родословното дърво на юнака по майчина линия, бъдещата „агент RedPassion” сменя местоработата си. Закратко дарява съгражданите си с много усмивки и чисти помисли на едно иначе зле ароматизирано, но пък добре климатизирано местенце. Ароматът обаче не й понася, защото се самоопределя като (цитирам): „чувствителна на миризми”. Според официалния доклад на РИОКОЗ и „Гражданска защита” това налага почти незабавната й евакуация на няколкостотин километра.
След известно време преназначената ЧервенаСтраст попада на хора и подписва договор с гриф „Свръхсекретно”. По вътрешни канали на НСС и след употребата на специални разузнавателни средства става ясно, че страни по договора са множество световни софтуерни и хардуерни гиганти. Според информатори, те са заинтересовани в колкото е възможно повече офиси по света периферните устройства и IM клиентите да откажат да работят заради претоварване.
„Прекомерната употреба би довела до срив в сървърите на сегашните популярни програми за незабавни съобщения и съответно – отлив на редови потребители, което моментално ще позволи на нови, високоплатени разработки да заемат пазарния им дял. Това ще носи невиждани досега приходи на заинтересованите компании. По-бързата амортизация на хардуерното оборудване ще даде същите резултати” – твърдят запознатите.
Съблазнена от този нов вид динамична и същевременно мързелива професия, младата кариеристка съзира, че на този пост няма да се намери никой, който да ограничи развитието й, или пък отново да запуши сетивата й. (Е, по последни данни се оказа, че е сбъркала за второто, но… неизброими са несгодите на агента). Затова тя подписва веднага, без изобщо да се двоуми и вече една година съвестно изпълнява свръхсекретните си задължения на Skype-CQ чатър и клавиатуротрошач.
Всеки ден, всеки час, без почивка, без компас тя уцелва правилната посока в деградивната си дейност и руши каквото намери. Може би защото знае, че няма винаги да се занимава с това. Еднотипната работа бързо й омръзва. Затова сега дава всичко от себе си, работейки за безупречните препоръки, които някога ще й потрябват…
Ако в горните редове някой вземе, че разпознае себе си, нека знае, че яката се е объркал.
Това е просто мъничък подарък, дълго време просен и дълго време замислян; Малката изопачена история на един голям човек. Разхвърляният свят на една дама, който болният ми мозък успя да подреди така.
Този пост не е за вас, той си е само за нея! ;-)