09 май 2007

Ода на печеното пиле за NumPad-a


Така и не разбрах каква точно е била температурата днес. Честно казано не ме и интересува. Фактите са си факти и основният такъв беше,

че се изпържих. Изпекох. В собствен сос.

Просто разбрах какво им е на горките пилета на грил. Цял ден обикалям, ходих да си избирам лаптоп и в момента естествено се двуумя жестоко. Просто с четири годишен компютър и 256МВ РАМ вече не може да се издържа, та реших да проявя егоизъм и да си поискам подаръка за рождения ден предсрочно. Пък и догодина дай боже да студентствам, сигурно ще се наложи да се разкатавам из страната. Та вървя си аз без ум и без сянка, навъртях малко километраж и вече силно се надявам другата седмица да пиша от друга машина. За мераклиите - хвърлете едно око на най-вероятния ми избранник MSI MEGABOOK VR600X-012. Другия за съжаление не мога да ви го покажа. Справка - стр. 4 от настоящата брошура на Технополис за май. Dell Inspiron 1501. Вторият е като цяло по-скъп, по-марков, по мощен, с двуядрен процесор...

Дрън, дрън, дрън!

Липсва му обаче нещото, без което аз, а и милиони други по света просто не можем да живеем. Любимият, винаги готов цифров блок отдясно, NumPad-чето, което би ми липсвало почти толкова, колкото и дясната ръка, щото пръста ми бяга натам дори и заради едната точка накрая на всяко изречение.

Навици, к'во да правиш. До края на седмицата трябва да избера. Чудя се да се подлъжа ли по многото малки плюсове или да предпочета единственият, но огромен такъв. На някои сигурно им е странно какво пък чак толкова ми е притрябвал цифров блок, ама сигурно много пък ме разбират. Такива ми ти дилеми днес. Ще се почудя още малко и ще действам, че ако сега се двуумя скоро може да се триумя, което пък ще е пагубно. Едно от нещата, които не харесвам у себе си е, че постоянно се колебая, претеглям и се чудя. Поне през ден ми се иска да можех ей така да съм решителен, да се втурвам към едно, пък било то и грешно нещо.

Обаче ако хората бяха такива, каквито искат, щяха да липсват цели индустрии...