14 октомври 2007

Гладен даскал и на седЕнка* не стои

Двамата, които искат да развалят седенки (Пламен Орешарски и Даниел Вълчев), май говорят най-много. В повечето случаи – празни приказки, освен когато не решат, че са сами. Дори да са пред двайсетина камери и още толкова микрофони. Тогава започват истинските разговори. Онези диалози, в които става ясно, че „това ще размотае”. Неофициално се разбра и че трябва „първо да мислиме за числа, съкращения и после…” Официално бе заявено точно обратното.

Дори последва караница кой кое бил казал. Сякаш са важни само хората, но не и думите им. Макар че отново само на думи един афектиран министър поднесе извинения. И за да е карикатурата по-пълна, премиерът се сопна по повод на исканите оставки. Синдикатите можели да определят съдбата на министрите едва когато участват директно в политическия процес. Някой с повече нерви да отиде да му напомни, че министрите са народни представители. В тази връзка съдбата на всеки от тях се определя тъкмо от електората. А може би смисълът е, че синдикатите не са част от него? Протестните митинги напук са с тълпи от хора.
Интимните договорки на Даниел и Пламен бяха като приятелска оферта за чаено парти. С чая от партито заляха попарата, която сега дружно сърбаме, а сиренето в нея излезе твърде солено. За всички ни. Въпреки краткостта на диалога обаче, пак не успях да схвана нещо: Защо я развалиха пустата седянка, щом искаха да размотаят даскалите? И според чии криви сметки, да му се не види, размотаването би дало резултат? Добре поне, че размотахме защо вече 15 работни дни само тръпнем в очакване. А иначе, наистина на гладно и на хладно се мислело по-добре. Точно това гласи един читателски коментар, публикуван в сайта ни, под материала от брой 51. Няма как да не се съгласиш.
* Правописът е според правоговора