04 ноември 2007

Нулев час по гражданско поведение

И без да са в класните стаи, учителите дадоха ценен урок на обществото

През последния месец станахме (поне) пасивни свидетели на най-дълго продължилото трудово неподчинение в историята на България. Бяхме безразлични, отегчени, а накрая дори ужасени от това, което се случва. Или по-скоро от това, което не се случва. Не се случваше конструктивният диалог. Замеряха се само с цифри и проценти. В крайна сметка планът на правителството даде резултат. Учителите малко по малко започнаха да отстъпват. Едни, смазани от изтощение, други – удовлетворени от предложеното.

В центъра на бойните стачни действия ролята на невинната жертва играеха учениците. Най-вече зрелостниците. Крайните продукти на високопродуктивната ни образователна система като че ли бяха забравени, въпреки ключовото си значение. Тях от центъра ги бутнаха в периферията, демонстрирайки фалшива загриженост. Но понеже за паметни действия са подходящи паметните дати (в четвъртък) 1 ноември непокорният ученически дух се „разбуди” по примера на своите учители и излезе на улицата. Там, където явно вече ще се решават всички спорове между гражданите и тяхното правителство. Нископлатените преподаватели дори без да искат дадоха безплатен урок. Ценна консултация за това какво на практика означава „гражданско общество” и появи ли се такова у нас. Зрелостниците от цялата страна казаха „Не на матурите!”. На същата важна дата светът празнува събуждането на всички духове. Е, учениците ги събудиха. Едва ли Даниел Вълчев ще успее пак да ги приспи на седенката. Пред тях няма да мине приказката за макро рамката на Бюджет 2008.

Такива приказки ще има след години само в учебниците по история, и то на цяла страница. Без тях министър Вълчев щеше да си спечели само ред между всички останали. Така поне го запомниха. Видяхме до какво доведе подценяването на един протест. Имаме ли смелост, време и енергия да експериментираме повторно? Това е въпросът, по който трябва да помислят някои, преди отново да махнат с лека ръка.