12 декември 2007

Поради липса на душевни оргазми

Поредният празен ден, или по-скоро празна нощ, когато не знам нищо. Нито кой съм, нито къде съм, а още по-малко – какво искам.
И ето, че сега стоя и си мисля разни неща за влизането, излизането и празненето. Общото между тези три действия е натуралният им, първичен екзистенциализъм. Без влизане, излизане и празнене животът на този свят не е възможен. Точно тук успях да вместя дилемата на една приятелка, която съвсем случайно зададе въпроса: „Да вляза или да не вляза?”. Разбрах, че да влезеш или да не влезеш е онзи избор, който моделира живота ти. Не само го създава, но и го моделира. Канят те – ще влезеш ли? Гонят те – ще излезеш ли? Искат от теб – ще изпразниш ли същността си, дарявайки самия себе си? Вън, вътре и навън. Къде да останем, откъде да си тръгнем и къде да се изпразним. Празним любов, празним гняв, празним омраза, страст и агресия. Често обаче се и бъркаме. Влизаме там, където не ни искат и отказваме да приемем, че не сме желани. Или че, дори да сме желани, пак няма място за нас. Друг влиза и излиза там, където ние искаме и се празни редовно. Той дава всичко от себе си. Това всичкото се изконсумира, а консуматорът няма нужда от повече. Няма вакантни места за други доставчици. Може пък и друга груба грешка – да решим да излезем от там, откъдето не е трябвало и да не можем да влезем обратно. Тогава ще трябва да празним душите си пред всеки срещнат, но никой няма да поиска да ни прибере. Затова трезвата преценка е най-важна, когато избираме да влезем или не. За жалост трезвите преценки рядко оцеляват. Обикновено ги убива инстинктът за самосъхраняващото празнене. В онова местенце от болната човешка психика, където вирее любовта, влизат и излизат много хора. И всички се празнят, но никога едновременно. Твърде тясно е да се разминават, затова се сменят един по един. Няма място за повече. Шведските тройки май са възможни само като материална конфигурация. Душите ни са най-много по-двойки. А още по-често остават сами. Защото (където и да почукаш) или ще те изгонят, или ще е твърде късно да се празниш и никой няма да го иска. Или пък изобщо няма да ти се отвори. Тогава, казват, било най-гадно – като не са ти дали шанс ни да влезеш, ни да излезеш. Противоестествено е. Все пак се предполага, че преди да решим от коя страна на прага ще застанем, вече знаем кой ни чака вътре и какво ни очаква отвън.
Някои обаче продължават да влизат, да излизат и да празнят душите си навсякъде, без да са ги канили. Нека съдбата се смили над тях - не е никак лесно да обичаш другите, без да можеш да обичаш себе си.
Тогава влизаш и излизаш наполовина и никога не успяваш да се изпразниш като хората…