28 декември 2007

¡Hola, amigo! ¿Quieres limonada?

Тази година получих немного, но все хубави подаръци за празниците. Един от най-интересните ме изненада навръх Коледа на електронната ми поща. Всъщност самите писма бяха две – една стандартна покана за Blogger и допълнително - симпатично обяснение от канещия. Още като зърнах подателя и заключих, че на Коледа наистина стават чудеса. Цяло чудо и половина си беше, че Надин Христова най-после си е направила блог. Дамата е по-позната на читателската ми аудитория (от мои и нейни познати и приятели) като подъл SkypeCQ чатър с псевдоним RedPassion. Току виж излязла и някоя прашна папка от разсекретените архиви на ДС със същото име. Това обаче е непотвърдена информация. Освен това ми платиха да не я оповестявам, така че – все едно нищо не сте прочели.
Ох, морският въздух не ми се отразява добре, много се отплесвам. Та… чета си поканата да се включа като автор в чисто новия блог www.holaamigosclub.blogspot.com. Отдавна бях запознат с идеята, но си мислех, че липсата на отпуска ще я убие (шефът на другарката Христова да прочете последното още веднъж. Точно така! Сега си разхлабете вратовръзката, че нещо май Ви пристегна. Откъде знам ли? Звездите ми го говорят). Получих доста подробни обяснения за клубчето „Здравейте, приятели!” Детайлните обяснения бяха като от гърба на опаковка полуготови спагети. Научих, че съм поканен в качеството си на кръстник. Превел съм името, без да прозирам поредния пъклен план зад това. Поне този път не е деструктивен. Надин обяснява, че в търсене на Ничията, Не-съществуваща земя (Neverland), и тя като мен е пожелала да има място, на което да се среща с приятелите си.
Докато четях това се сетих, че още не съм обяснявал точно защо Лимонадената фабрика е лимонадена фабрика. Първото име на моя блог всъщност беше Neverland. Използвах услугата на blog.bg. По-късно прецених, че разработката на Google е по-удобна и… ето ме тук. „Лимонадената фабрика” се яви като естествено продължение на една лимонена традиция, която започна преди почти две години. Тогава в „Десетият град” (неделната програма на Форте радио и Иван Капралов) стартира краткото „Лимонче с_лед…”. Отначало - младежка рубрика с несериозни дрънканици за каквото ни дойде на ум.
Сега вече – почти интересен коментар на медийните събития от седмицата.
Смених насоката, но предпочетох да запазя името. Не защото е изпълнено със смисъл, просто си го харесвам. Измисли го едно от момичетата, с които го правехме тогава. Веднага след това се роди и логото, според което сме кисели както винаги, но и свежи като за последно. Както и че лимончето с лед изисква сламка. Така е и според подзаглавието на блога. Едва когато реших да се преместя тук и блъсках глава какво име да регистрирам се сетих, че е хубаво все пак да има напитка към тези трите. А лимонадата (освен, че пасва идеално с тях) е едно от народните питиета, заедно с бозата и домашната ракия. Всичко това събрах във фабрика, защото си мислех за (не)качествено производство на нещо. В случая – на мисли. Накрая газирах всичко, за да е по-вкусно и вредно. А и главно за да има повече думички, около които да се въртя. Това е историята на кубче лед, лимон и сламка, които бяха достатъчни за направата на този цех.
За щастие Лимонадената фабрика на Баш майстор Рошо произвежда и бутилира гЪзирани и разгазирани мисли на пълни обороти. Все още не се е превърнала в пуст, ехтящ хангар, където да спя като клошар под картони.
Успех на клуба „Здравейте приятели!”. Черпя всички клубни партньори по една студена лимонада с лед, лимон и сламка.
Наздраве!