13 януари 2008

ЩИТ-овидности



Наскоро си говорих с една приятелка за нейната баба, която все се чудела: „Какво сега не ти е наред? Имаш покрив над главата си, не си гладна, не си жадна…” Сетих се, някак следновогодишно, че много хора нямат дори толкова. Жалко за тях, наистина. Обаче... какво от това? Нека някой ми докаже, че на сит стомах и на топло трябва да ми е добре!


Седмици по-късно продължавам да си седя на стола за няколко стотин лева, с телефона за два пъти повече, пред лаптопа за четирицифрена сума... и все още изследвам значението на глагола „недоумявам” във връзка с бабините констатации. Като че ли започвам да избистрям обяснението на този уж парадоксален феномен да имаш много, а да искаш още. Нагло от моя страна, нали?!


Като съм я подкарал по спомени: През лятото друго приятелче каза, че като започнеш да се отрупваш с много неща, тогава осъзнаваш, че няма как да си купиш точно онези, дето те правят най-щастлив. Нищо ново под слънцето. Ама пък и поредното доказателство, че клишетата често се оказват верни.


Пиша всичко това, защото съвсем скоро ми беше напомнено колко малко трябва, за да се почувстваш щастлив. Образно съблечен и направо гол от всичките си предметни глезотийки. Напълно беззащитен пред нуждата не толкова ТИ да обичаш, колкото да знаеш, че ТЕБ те обичат. Беззащитен, но не защото не можеш, а защото няма нужда да се защитаваш.


Беззащитността си е разтегливо понятие. Щом придобиеш онова вътрешно усещане, че нищо не те застрашава и няма от какво да се пазиш – тогава може и да ти е достатъчно, че имаш покрив над главата си. В тези моменти еднин разговор, една песен или няколко снимки се превръщат в повече от необходимото. Макар че Троянските коне, които могат да се вмъкнат замаскирани в защитената крепост продължават да са реална заплаха. Няма как.


Да се пазиш постоянно е уморително и енергопоглъщащо – заключение от разговор със същата приятелка с бабата. В последно време започна да ми просветва, че като не се защитаваш от приятелите, блокадата за врагове става дори по-силна. Проблемът е, когато забравиш тази подробност. Тогава просто някой трябва да ти я напомни. И нещата си идват по местата. До следващото мислотресение, което ще размеси всичкото пак на кашичка.
За Lil_Saint