04 февруари 2008

Когато „утре” стане „преди време”

Днес се навършвали 11 години от февруарските събития през ‘97 г. На тази дата БСП връща мандата за съставяне на правителство. Така казва dnes.bg.


Трудно ми е да си спомня къде точно между
поставях политическия живот в страната тогава. Всъщност, предвид крехката си младенческа възраст, едва ли по то време съм поставял нещо някъде. Това обаче сега не ми пречи да впрегна и последния си рус косъм в размисъл. Опитвам се да изградя поне условен модел на България и българското в случай, че гражданското неподчинение бе продължило. От разстоянието на моето двадесетгодишно време поемането на държавното кормило от ОДС е безразлично.

Според колегите от ДНЕС „Кризата от 1997 г. все още не е достатъчно осветена и голяма част от случилото се тогава остава зад завесата на недоизказаното и несъобщеното.” Тъкмо заради недоизказаното и несъобщеното се чудя – ако БСП беше останало на власт, кой щеше да върти държавното кормило днес? Струва ми се, че към този момент коалиционната Света Троица изобщо нямаше да съществува. Дори шеговито поставям въпроса дали изобщо нещо щеше да съществува при такъв сценарий. След десетилетия тези вероятностно-евентуални сюжети ще терзаят само учениците. Тоест – поне малката част от тях, дето си е дала ненужния зор да зазубри днешните „недоизказаности”, които утре ще нарекат „факти”.

Забавно е да гледаш как, променяйки само една стойност в чертежите, се мени и цялата конструкция. Може би с малко по-изобретателна архитектура сегашна България нямаше още да е постсоциалистическа, а щеше да бъде кажи-речи демократична република. Ама в онзи готиния, розовичък смисъл и с понятията, които не осмисляме от толкова повтаряне. Например иначе добре звучащото, ама безсмислено определение за правова, законова държава. Звучи напудрено добре, интелигентно даже. Ама само на теория, колкото да ползваме по-сложни думички. Затуй защото правовата и законова евроБългария още се чуди накъде да кара и разчита на попътен вятър. А хората, вместо да чакат да ги отвее, впрегнаха духането в енергетика и национален приоритет. Виж – приоритети си имаме доста. Нищо, че даже президентът ни каца аварийно. Важното е, че поне лети.

По-мъдрите да го мъдрят за добро или за зло било навремето. Време е обаче дейните да спрат да анализират и да се активизират. Вечното и задълбочено анал-изиране е интересна дейност, която (тонално) включва някои чисто биологични практики като лизането на дупета. На коментиращите работата им е да пишат, защото все някой трябва и това да прави. Ама като си подкарал държавното возило не върви да си го буташ за кеф по спомени.

Нали уж не бивало да си го вадиш там, дето си изкарваш и хляба? Възможно е да се услажда повече, но не прекалявайте със сладкото. Може да последват много кариеси, диабети, еврокомисии… все неща, които са ръбести и не дават да им се г*зиш носталгично за историята!

снимка: Студентската стачка от февруари 97-ма.
Булфото, www.dnes.bg