13 февруари 2008

Колко струва да кажеш „Обичам те!”

Това ме попита сутринта една телевизионна реклама. Реших, че е уместен въпрос, заради всичките мечета, сърчица и балончета, които настояват да ги купиш в средата на месеца. Не си луд да пропуснеш, няма да ти върви в обичането, ако не се направиш на идиот и не си платиш за това. Иначе не казвам, че и аз не бих го сторил. След това разсъждение ранният въпрос на телевизора ме провокира. Проверих и се оказа, че не е чак толкова скъпо. Цената е от 0 до 45 стотинки в зависимост от мобилния оператор и тарифния план, които ползвате. Толкова струва да кажеш „обичам те”. Очевидно излиза в пъти по-евтино дори от най-долнопробното вино и марципанови бонбони.


Вечерите на свещи и приложимите подаръци са отделна категория, която няма как да ме дразни. Все пак съм от онзи тип загубеняци, които изстрадват сълзливите комедии като хормонално необуздана седмокласничка в първите дни на цикъла си. Холивуд и месечните гости настрана! Оттам нататък - колкото и да те заслепяват розовите очила „Мейд ин Чайна през Украйна” няма как да не видиш колко е престъпно! Какво тежко деяние е да убиеш романтиката с търговска дейност. Иначе казано – да видиш сметката на романтизЪма посредством комерсиализЪма. Пък да отделиш до половин левче от и без това набъбналата сметка за телефон си е направо далаверка. Подаряваш безценното на безценица. Хем е редно, че и харно. Не гледам много телевизия, но се сетих за още една реклама. В нея пък се казва, че любовта е измислена от рекламните агенти, за да могат да продават чорапи. Романтикът в мен отказва да приеме това за истина. Реалистът знае, че казаното звучи чудовищно правдоподобно. В това време идеалистът гори от желание да получи разни отговори: Откога превърнахме обичта в стока? Щом можем да я мерим по курса евро/долар – какво ще се случи при срив на валутната борса? Вероятно няма да се обичаме, защото тогава ще трябва да спасяваме инвестициите си. Или ще можем да я обменим във всяко чейндж бюро, без комисионна и дори на дребно? Не! Ще заспя, когато кошмарът свърши – точно този не искам да го сънувам. Предпочитам да звънна по телефона, поне имам безплатни минути.

Само още нещо:
Ако наистина сте взели чорапи за празника – дано поне са памучни и без украшения.