04 март 2008

Новините се готвят по нова рецепта

Зрители и слушатели се превръщат в автори – конкурират журналистите

Всяка сериозна медия знае, че информацията е много особена стока. Нейно основно качество е не само достоверността, но и актуалността. Дори многократно потвърдено, закъснялото съобщение е вече напълно безполезно. То е като вчерашен хляб от рафтовете на огромния медиен хипермаркет – даже ако някой се прекара да го „купи”, пак няма да става за консумация. Благодарение на по-голямата мобилност, спечелена от технологичния прогрес, новините се промениха.

Достъпността на новите комуникационни технологии може неочаквано да ви превърне в журналист “хванал” водещата новина на деня.

Малката, но съществена разлика с миналото е, че днес те са още по-безценни отпреди, но пък вече се обезценяват преди да мигнеш. Тази тенденциозна малотрайност не се хареса на никого в новинарския бранш. Достъпът на масовия потребител до огромен поток информация вече трудно може да се контролира.
За ясното осъзнаване на този „дефект от напредъка” говори и последният ход на ветерана в инфо областта. Медията, от която се учи целият свят, VIP кухнята на новините, Нейно величество CNN вече не ни поднася единствено репортажи наготово, а ни кани сами да си ги правим. Пресни и често горещи, но пък без подправки и гарнитура. Две години след като каналът допусна непрофесионални репортажи в информационните си емисии, битката за новородени вести съвсем загрубя. Някои традиционалисти все още преглъщат гордостта си. За нещастие тя леко им приседна. Лъжицата, която им поднасяше сурови материали за готвене, изведнъж порасна и се оказа голяма за устата им. С всеки изминал ден същата тази лъжица ще се пълни повече, съкращавайки времето за предъвкване.
Много медии овреме усетиха, че им е опряло до адаптация. Или – пак по биоложки – че вече се налага от поднасянето направо да започне смилане. Без излишно напудряне от сценаристите на новинарския блок, направо в ефира. Родните телевизионери също взеха пример от западните си колеги и доста отдавна хвърлят на аудиторията си аматьорски репортажи. Да вземем за пример рубриките „6 милиона репортери” и „Аз, репортерът” на NTV и bTV. Те ясно доказват появата на една нова потребност: Зрителите, изобщо потребителите на новини, да станат и техни създатели. Доказват също и, че вече не е необходимо присъствието на професионален журналист, който да направи „ексклузивно включване” от мястото на случващото се.
Нещо повече – превръщането на важно събитие в топ новина даже не изисква кой знае каква техника. На практика всеки човек със съвременен мобилен телефон в джоба може за секунди да стане производител на същия особен вид стока, за който стана дума в началото.
Тъкмо в тази област CNN отново поведе с крачка напред. Тя първа пусна специален новинарски сайт за попадения на очевидци. По подобие на едноименните репортажни спотове i-Reports, сега медията пуска в Мрежата сайта iReport.com. Журналисти коментират, че новото начинание е паметна крачка встрани от консервативната и строга редакционна политика на телевизията. Порталът на практика наподобява хилядите видеосайтове като YouTube. За разлика от малкия екран, до който материалите стигат чак след щателна намеса, на това място се качат всякакви клипове. Достъп до тях имат милиони хора от целия свят. Същевременно – само с няколко действия редакторите могат да запълнят екранното си време при необходимост. И вълкът сит, и агнето цяло.
Описвайки новата рецепта за новини по зрителски, щях да забравя другия свеж специалитет в менюто. Иде реч за (без)вкусната манджа с грозде, наречена интернет медия. Що се отнася до виртуалната кухня – щракането на периферни устройства в търсене на рецептата за амброзия е още по-безкомпромисно. В уеб пространството новините обичайно остаряват секунда след рождението си. Затова на помощ на големите информационни сайтове се появи ново понятие в журналистика - блогът. Блоговете (за онези, които не знаят) са лични, обикновено безплатни и лесни за поддръжка страници в интернет. Те могат да се ползват практически за всичко. Като това „всичко”-то започва от безполезната пасивност на електронен дневник, но може да завърши като непрекъснато обновяван информационен източник. Блогърите (техните създатели) често публикуват актуална информация с обществена, или пък тясно специализирана насоченост. Възможността за мигновено обновяване и публикуване с помощта на един бутон нарежда тези странички сред най-адекватните източници, стане ли дума за бързодействие. Неподправената, набързо набрана клюка почти мигновено добива статут на новина, щом някой находчив репортер успее да я копира. В други случаи читателската аудитория на оригиналните блогове се разраства дотолкова, че те самите стават достоверен и цитиран източник.
Затова, когато пак зачекнем въпроса за достъпа на масовия потребител до информация, трябва да имаме предвид нещо много важно: Информационният поток вече нито е само един, нито пък е нечий. Новият извор може да бликне отвсякъде. Положителното е, че жадни и гладни за насищане винаги ще има.
Основният недостатък в ясна метафора: И ветеринарите са лекари, ама не лекуват хора. Да, днес всеки може да прави новини. Също и яйца на очи. Ама това, че „може” не значи, че трябва!