13 април 2008

От стъклото към окото

Вчера сложих очила. Незначително диоптърче, но пък наложително. Все още ми е много некомфортно – и физически, и визуално. Било нормално. Е да, бе, ама аз „нормалните” неща не ги обичам. Те или ме плашат до смърт, или ме отегчават също до там. Бога ми, не знам кое е по-доброто! Ако не свикна до седмица ще се наложи отново да посетя оптиката. За десети път. Нищо.

Всички знаем за повторението, дето било майка на знанието, а според учителката ми по история – и баща на затъпяването. История… в последните часове на деня се сетих… Пак не си научих... Не е новина.

Но да се върнем на очилата – чувствам леко напрежение, докато ги нося. Поне отзивите за новия ми облик са преобладаващо положителни. Да видим докога. Днес не се престраших да чета в радиото с тях, опетлавам се в текста. Може да е забавно за слушане как пелтеча, но определено не ми е сред любимите занимания. Настъпи само лек конфликт между вторите очи и обецата ми, заради който ще се наложи смяна. Никак не ми се нрави, но повечкото метал по главата ме прави да мязам на нещо средно между Айрън мен и бра’чед му Тенекиения. Освен това сякаш гледам като през чужди очи, като че взети назаем.

Цялата тази стъклария през седмицата ми напълни ума с още въпроси: Почнах пак да се главоблъскам по смисъла на гледането и виждането. Фокусирането или невъзможността за фокус. Какво е всъщност да добиеш друго „виждане”? Какво е когато едно стъкълце започне да пречупва ТВОЯТА светлина по НОВ начин, твърдейки, че той е НОРМАЛНИЯТ? Какво е когато останеш на 4 очи със света и почнеш да го гледаш настойчиво? Без Цветанка Ризова да помага, щото в ничия глава не излъчват Нова телевизия. Все още. Образът се губи, размазва, пречупва и накрая счупва по пътя от стъклото към окото.

Гледането през чужди очи и виждането с очи на заем не променят света.

Променят само ъгъла. Ама светът си е там и е същият. И не е виновен, че не мога да го видя правилно. Общо взето картинката под, през и над очилата в момента изобщо не е еднаква. Все е размазана, но по три различни начина.

Общото е, че нищо не се вижда.