28 април 2008

Свариха ми се от седяне!

Христос възкръснал. Пак!!!
Това предизвика една почти поносима вечеря снощи, както и скучния почивен ден днес. Хапнах и пийнах с родственици, които виждам веднъж годишно, колкото да си спомням, че съществуват. Странното е, че след подобни събирания с родственици винаги научавам нещо ново за себе си. Този път се изумих – не ми беше зададен нито един от стандартните дълбокобезмислени въпроси за гадже / училище / планове за бъдещето. Това, меко казано, е ненормално. Много приятно и желано, но въпреки това ненормално. Ясен знак, че околните са се отказали да преиграват интерес. Вероятно им е писнало нищо да не научават. Лош човек съм аз – давам повод за клюки, които не коментирам. Така не е интересно. Като няма почва за интрижка и дори зачатък от раздразнение – доскучава.

Иначе от приятелите вчера и днес получих чудни пожелания. Започна се с „Пази си яйцата здрави!” и завърши с „Внимавай с чукането!”. На първото отговорих, че ще ги пазя здрави и в употреба, а с последното просто се съгласих. Да видим докога! Този дъжд ме кара да се чувствам затворнически, а пред лаптопа яйцата ми хич не са застрашени. Само да пекне, да ми кипнат хормоните… тогава като почне едно чукане с великденски яйца… Олеее, борец ще стана, само да има навити за борба! С яйца. Великденски…