29 септември 2008

Знай, искай, взимай

"You'll never get what you want unless you take it."

"Никога няма да получиш каквото искаш, освен ако не си го вземеш."

Тази фраза бележи кулминацията в един от любимите ми филми. След нея всичко се нареди. Главният герой прие неоспоримата истина за самия себе си и повече не наведе глава. Продължи живота си по начина, който наистина искаше и стана какъвто винаги е бил.

Човек би казал, че гледам само ситкоми. И ще е почти прав. В ситкомите има много повече истина, отколкото ни се ще да признаем. Вярно, че се пишат по поръчка и инерция, но това са подробности. Тяхната магия се крие извън любовните триъгълници. Не е чак толкова важно дали Лукас обича Пейтън или Брук. (One Tree Hill). Нито дори дали Торн ще прости на Дарла, че подари на Спектра последните Форестърови скици (Дързост и красота). По-важното – онова, което остава, когато поредната интрига отшуми, са точно тези фразички, казани някак между другото.

Никога няма да получиш каквото искаш, освен ако не си го вземеш. Добре. Но ако на някой му липсва дори зачатък на идея какво изобщо иска? Какво взима тогава? Сигурно каквото дойде, с тайната надежда за късмет това да е било желанието му. На всеки е ясно, че тези надежди са… от умрял писмо. И все пак – ако са единственото, което имаме – определено са повече от нищо. Почти нищо-то винаги е повече.

Да не знаем какво искаме не може да е чак толкова лошо. Дори звучи като оправдание да взимаме от живота повече, обяснявайки, че още търсим.

Да грабим и захвърляме, да приемаме и да отхвърляме.

В оцеляването без устрем към ясно желание даже има нещо забавно: Алтернативата да бъркаш умишлено, с идеята, че нарочната ти грешка може и да доведе до нещо добро.

Шансът е тото пункт. Уцелиш ли джакпота – намираш късмета си. А хората сме милионите комбинации. Дори някое теглене да е печелившо за нас – никой не е казал, че ще целнем Голямата награда. И малко да е, пак е нещо.

Но иначе е болезнено вярно, че за да си получиш желаното, трябва сам да го вземеш.

Този свят е заблуден по подразбиране.

Затова е грях и кощунство да си сред малкото Избрани, които знаят какво искат и да не го грабнеш веднага.

Блазе, ако си късметлия…