26 октомври 2008

Пак към Матрицата, ама с Презареждане



Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи
пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме
хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки
да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха...
Просто литературен спомен. За там, откъдето избягах. Същото „там”, където онзи ден се върнах.
За там, отдето днес пак ще се връщам в Чуждото, което не е мое.
Чуждото не е враждебно като във фолклора.
Даже е дружелюбно.

Ама и вкъщи си ме кефи. Обичам си вкъщи, макар вече да имам две.
Всъщност там, където живея сега – то е „вкъщи”-то. Тук, където съм живял винаги – това е „у дома”.

Има много „вкъщи-та”.
Но „у дома” ... "У дома" е само едно.


Нищо, че след няколко часа „...тръгвам, за да се върна пак – при всичко вече изгубено...” , както пееше едно време Слави с гъркинята.

Благодарско, Unbreakable. Много ти благодаря!