08 октомври 2008

Мени-джърнълизъм

Да ви открехна и вас!

Главният вход към аулата на Софийски университет "Св. Климент Охридски" се отваря няколко пъти годишно по специални поводи. Последният бе откриването на новата академична 2008/09 учебна година. Седмица по-късно обаче забелязвам централната порта, пазена от братя Георгиеви, открехната късно вечерта. А под стъпалата - вместо отдавна подпийналите вече студенти, стоят прожектори и осветяват опънатия червен килим. Като онези, холивудските.

"Брех - викам си - тука стана нещо". И като един горд представител на Факултета по журналистика и масова комуникация към същото учебно заведение, аз реших да подуша. Подуших и поснимах. Ароматът не мога да ви го предам, но виждате образа.

Бил съм, оказа се, на мястото на събитието, малко преди началото. То пък едно събитие...

На 1 октомври, когато в аулата на СУ прокънтя дори министерска реч (избори идат все пак) - червен килим нямаше. Нито черга даже. Една изтривалка, билям, нищичко. И хайде, оставете министрото, ами нов ректор все пак, туйто-онуйто - и той не влезе по парадна постеля. Нищо, че му е официално за пръв път, че и годишнина беляза уни-то.

Тази вечер обаче, буквално преди минути, сградата на най-стария университет в страната беше осветена не само от фоновото си осветление. Тържествената пътека се простираше на няколко метра, символично оградена от двете страни.

Дори Ректора не си паркира колата тукПо опънатите платна се разбра (сякаш Ректоратът е плавателен  съд), че списание МЕНИДЖЪР щяло да си раздава наградите за Мениджър на годината.

"Мениджър" е списание за хората, които искат да знаят, такива са и участниците в конкурса. Затова преценихме, че аулата на Софийския университет е най-подходящото място за връчването на първата награда "Мениджър на годината", казва Мая Бобева, изпълнителен директор на медията.

Така ли?! На мен също ми харесва аулата, а след две седмици имам рожден ден. Дали ще ми я дадат под наем за една вечер да вдигна парти там? Много ме кефи акустиката!

Смут и суетня. Хванах ги малко преди да започнат, на открехнато. Тъй то! Мениджърите през парадния, а студентите през страничните входове. Кой за каквото се изучил.

Нащраках няколко фотоса от пътното платно и реших да не опъвам повече нервите на побеснелите шофьори.

Оставих да разбера името на мениджъра по-късно от колегите. Изпусках автобус, а все пак съм един от студентите. От онези, дето не могат да влязат централно и по килима. Ние сме просто лекторални единици, не мениджъри...