28 ноември 2008

Зараза!

„Дребно и вредно” – казал народът. С оглед на моите собствени 173 см височина нямам моралното право да обиждам никого само на база ръст, съгласявайки се. Затова и няма да го направя.

Но когато някой е повече широк, отколкото висок, а самочувствието му по обем запълва Лувъра – е тогава вече не се търпи! Като си висок и тъп, някак повече бие на очи. Ама когато си „един и петдесет с вдигнати ръце” – вече си говорим за мижетурство. Не за друго, ами щото си толкова кух, че мижаш, докато ти го турят, а иначе от всичко разбираш.

Това е текст, който много от вас няма да разберат. Други ще открият в него точно описание на хора от обкръжението си.

Но тези хора – главните герои – никога не биха се познали. Причината е, че са лилипут*и. Разяснявам, че последната дума представлява множественото число на съществителното „лилипут” и вероятно няма общо с онова, за което си помислихте.

Не че мижетурестите лилипут*и не могат да са с мъжки полови признаци. Тогава даже е по-забавно – едно джудже да ти се бие в гърдите как светът е негов, ‘щото има жезъл в гащите. На такива животът им верно е песен, ама я пеят пияни на развален език. За тях е важно да врещят, защото смятат, че мъжеството се крие не само в мръсните дънки, но и в тембъра. Тези вредни, досадни гадинки много приличат на конски мухи. В смисъл, че хем смърдят от лай*ата, дето ядат, хем са мазни и дебели. Табуреткоподобните смятат, че провинциалният град е тесен за таланта и интелекта им. Същевременно обаче не мърдат от него, защото дълбоко в себе си отлично знаят – истинската сцена не търпи вариатетно квичене на градус.

Все пак трябва да изтъкнем и някои положителни черти на хората, станали известни със самочувствената си простотия. Те винаги са душата на компанията, просто защото я черпят, за да се чувстват идоли. Същата компания обикновено възвеличава табуретките не толкова искрено, колкото от възпитание. Същевременно вредителите са винаги готови да помогнат, защото обожават хората да им се чувстват задължени. Изтъкват, че са желани навсякъде, пропускайки факта, че ги търпят по задължение.

Няма наръчник за овладяване на глобалния проблем с вселенската глупост. Няма пестициди, хапчета, спрейове или пудри. Дори ваксина няма. Тя, простотията, ходи по хората и не е никак лесно да си тъп. Даже предполагам е болезнено. Трябва да попитам боли ли. Веднага и съвсем хуманно бих приложил евтаназия за отърване от мъките. Собственоръчно и безплатно. Само че и тука, като при наркозата, голямата стъпка е да осъзнаеш, че си болен. Да признаеш, че имаш проблем. При някои и двадесет години не стигат.

Пазете се, скъпи приятели! Тъпанарщината е проказата на новия век. Тя се носи из въздуха навсякъде около нас. Ако излизате довечера – внимавайте с кого говорите. Близкият контакт може да повали не само имунната, но по-вероятно и нервната ви система. Затова стойте до любимите си същества и не позволявайте да ви доближават заразени. Отваряйте си очите на четири, защото не бихте ги забелязали отдалеч – все пак са твърде недорасли и на ръст, и на акъл. Най-вече на второто. Пазете душите и интелекта си, защото те са вашето преимущество срещу инвазията на лилипу*ките.

А за приликите с лица и събития - напълно случайни са!