24 януари 2009

Ретро: 78 години по-днес

Жив е той, жив е!

Жив е той, жив е – селякът,
Потънал в данък – търпи и пъшка,
На една банка заложил къща,
На друга плевня, на трета нива.

Настане избор – плъзнат хиени
И сладки думи в струи се леят.
Гледа народът и весел тръгва
след чорбаджии
тежки и тлъсти.

В джеба лихварин – кат’ змия съща
свила се е, потта досущ изпива,
А дърмоедци цяла сюрия
Все за народа се трудят и грижат.

Но мине избор, всичко забравят,
И за народа пара не дават.
Тогаз народът сепва се будно,
но ще да види – паднал в капана.

извадка от страницата за
хумор и сатира на вестник
„Шуменска поща” (тогава „Плиска”)
Шумен, 22 февруари 1930 г.

Вдигат данъци. Идват избори. Пак ще ни лъжат. И ние пак ще се лъжем, че им вярваме…

Вчера в Народната библиотека по грешка рових в първите издания на в. „Шуменска поща” от 1930 г. Без да съобразя, че в града са се издавали два вестника с това име: Първият, просъществувал само една година (1930) и другият, който в действителност трябваше да изследвам. Наречен по същия начин, но отпечатван два пъти седмично в периода 1936-43 г.

На страниците на „грешната” Поща обаче успях да обърна внимание не само на рекламите, които проучвам. Хуморът и сатирата, публикувани в интересното за времето си издание, се оказаха не само смешни, но и актуални. Само си представете как млад студент седи в малката, умълчана и полупразна Читалня №3 в Народната библиотека, рови в огромни стари, подвързани и крехки вестникарски течения, и хлипа от смях в тишината. Служителката ме гледаше с укор и почуда – в малката стая едва ли някой се кикотеше често. Или поне скоро. Или дори… някога.

Ама как да не се смее човек – в Ботевата пародия четем и за ипотеките, и за данъците, и за политиците. И за заблудените избиратели – преди близо 80 години, и въпреки това с днешна дата. Тъй като текстът е анонимен – ако бъде отпечатан днес едва ли ще се забележи възрастта му. И днес бедняци, кредити, лихвари и най-вече, най-много – хиени.

После как да се отървеш от натрапчивото усещане, че живееш в омагьосан кръг, където всичко се повтаря и няма нищо ново. Не само под Слънцето, а навсякъде…