04 януари 2009

Пуши, народе изродени!

В четвъртия ден на януари по обед нищо не подсказва, че утре започва лудницата. Отново – дубъл 2009. Снегът през прозореца се сипе като пудра захар над ябълков пай, а чашата с кафе отдясно бавно изстива, полупразна. Едва прогледналите ми очи проклинат зачестилото безсъние, но мозъкът ми вече се опитва да работи. Чак се чува как се опитва. През тези първи дни често си мислех какво ни остави миналата година – този път не в личен, а в социален аспект. А тя всъщност ни остави доста.

През нея разбрахме, че държавата ни се управлява като бракуван трамвай от началото на миналия век. Това поне обяснява защо всичко закъснява и върви толкова тромаво и шумно. Сетих се и за Евгени Минчев. Дочух, че отскоро паркетният лъв не ще и да чува за Сергей Станишев, въпреки че двамата имат много общо. Той бил бесен на премиера, че вече никой не асоциира ватманската професия с неговата особа. Минчев не можел да си обясни как след години работа по имиджа на преуспял ватман се появява някой, който да му го отнеме само с един клип. Трамвайните линии вече никога няма да са същите.

Друг български политически мъж успя да докара нервен срив и клинично лечение не на кого да е, а на калифорнийския губернатор. След като изгледал (със субтитри) шеметното участие на столичния кмет Бойко Борисов в българската сапунена сага „Забранена любов”, Арнолд Шварценегер напуснал личния си кабинет просълзен от актьорската игра и отказал да изпълнява задълженията си. Твърди се, че след като закрепил разклатеното си здраве и се върнал на работа, Терминаторът веднага задвижил процедура за побратимяване на София с щата Калифорния. Ге’ерал Борисов от своя страна поел ангажимента до 2010 г. отсечка на столичното метро да свързва двата града. В първия ден след откриването бъдещия премиер лично щял да раздава гербери на ползващите метрополитена.

Излиза, че сме цъфнали и вързали като декоративни доматки. Само Европейската комисия нещо не ни разбра. Не си обяснявам защо Старият континент се опитва да пробута на България овехтелите си принципи. Ами, хайде малко либерализъм, хайде малко толерантност. Никой не ви е окрал бе, ние просто си взимаме! Като има – що да не вземем. Това европейците не са като балканците значи! Те стиснати, стиснати, та не се трае. Ама може ли така. За някакви си милиарди проблем ще правят… Че един доклад, че втори… Не бяха санкции, не бе чудо! Само развалиха рахатя на хората. Е какво, като сме си взели, мигар вие не взимате? Нулева толерантност, значи!

Така доникъде няма да я докараме. Нас не само, че никой не ни разбира, ами и сами не се разбираме. Никой не съжали Топлофикация, никой не съчувства на Е-ОN, дори братя Галеви станаха жертва на добрите си намерения… Това държава ли е? Държава, ама без държавност, би казала доц. Константинова. И ще е права. Цигарите били скъпи, месото било заразено, „Кремиковци” замирал и идвала Световна криза. Нямало пари за пенсии и допълнителни заплати. Дори ченгетата изпушили тотално и накрая дружно пили по една студена вода. Земеделците и те там искали своето…

Ама, какво, бе? Вие новини не гледате ли? НЯМА ТАКОВА НЕЩО! Безработицата у нас отдавна изчезна – още при първия фейс лифтинг на Емилия Масларова, заедно с бръчките. Тринайсета заплата няма, щото месеците в годината са 12. Винаги има какво да научиш от Ники-то Василев и е съвсем право момчето, внимавало е в час. Полицаите понеже са гладни и само вода пият – хвърли им се по една премия като недооглозган кокал и проблемът се реши. За какво беше целия този шум? Айде на ви по 300 лв до догодина – по лев за прослужен ден. Говори се, че премията била специално отпусната от министър Миков заради януарското увеличение на цигарите. Да си пушат и те като бели хора, пазителите на реда. И няма вече стачки, и всичко е в мир и разбирателство.

Като всяка хубава приказка – и тази, 2008-ма поред от хиляда и едната нощи, свърши с хубав край: Три дни цигари пушИли, гола вода пили и много, ама много се веселили.

Честита Ви Нова гАдина!

Няма накъде да е по-добра от предната!