28 януари 2009

Два пъти

Тази вечер можеш да останеш
– каня те единствено сега.
Навън вали и хич не е за хора.
А вече казах, че си мой човек!

Заключи вратата с ключа.
Но два пъти, защото ме обичаш.

И скачай бързо в твърдото легло.
И гушкай се, за да се стоплим двамата.

Откога не съм заспивал с някого?
За теб не знам, но аз – от цяла вечност.
Ръката ми не е изтръпвала отдавна,
затисната под ничия глава,
за да боцка неприятно сутринта
като изгуби тежестта ти.

Дано утре се събудя пръв,
за да те погледам в очите,
докато са още затворени.

Не, че иначе не ги харесвам,
но малко са ги виждали така.
Ще ги целуна леко, много леко.
Не искам да те будя от съня ти,
надявайки се, че сънуваш мен.

Ще се топля още само пет минути
и тихичко ще се измъкна от одеялото.

Кафе ще ти направя на котлона
без никаква захар и с мъничко мляко.
Студено, да не те опари чашата,
но и горчиво – сладкият съм аз.

После влизам под душа с досада,
че шумът от водата ще те събуди.
И чувам след минута само
как сънено включваш колоните
и фалшиво припяваш след тях.

Набързо се бръсна, обличам се
и се надявам да правиш сандвичи.
Часовникът сочи осем и двадесет.

Целувам те, грабвам филия из път,
хлопвам вратата и чувам от стълбите
как повторно заключваш отвътре.

Пак два пъти, защото те обичам.


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?