21 февруари 2009

Нов музей на миговете

Познавам Стефан Балеев може би от началото на 2007 г., когато едновременно започнахме работа за Показател. Най-точното, единственото нещо, което мога да кажа за него със сигурност е, че е адски добър фотограф. Личи си не по наградите, не по първите страници и не по интернет форумите. Вижда се в кадрите, които много от нас вече са разглеждали. men1

Тези дни се сетих да представя Стеф и на онези от вас, които все още не са го виждали в действие. Поводът бе едно скайп съобщение, съдържащо само интернет връзка. Ама от тези, които си заслужават цъкането. Оказа се – Балеев си направил сайт.

Фотогалерия,

която реших, че трябва да видят повече хора. На клик разстояние са събрани 41 любими фотоса, с малко информация за автора. Защо са само 41 – не става ясно, но нека не бъдем алчни. И толкова са достатъчни, за да разкрият завидния дар на колегата да лови секундите. Защото снимането не е само да натиснеш копчето навреме. Трябва също един специфичен усет, който не идва току така. Той не се придобива, но не е и просто подарен.

Спомням си колко се вълнуваше Стефан, докато чакаше да получи един обектив, който си бе поръчал. Подметките му скърцаха нервно по пода на редакцията, също като на пушач в абстиненция.

И тогава, преди доста много месеци, се зачудих що за дрога е фотографията. Като човек, който не знае нищо за снимането, освен че трябва да се натисне копчето, за мен остава само удоволствието от гледането. Но

какъв е вкусът на адреналина, докато бързаш да хванеш неуловимото

– ето това ще остане тайна. За мен и за много от вас. За нас, които не ловим кадри, остава утехата, че можем да им се радваме на още едно място в Мрежата.

http://www.baleev.hit.bg/

Да се радваме и да се чудим как ги правят.

Успех, Стеф! Ти си човекът!

------------------------------------------------------------------------------

п.с. Малко по-късно в Интернет се появи и личният блог на друга колежка – Дани Пенева. С нея ви запознах покрай октомврийския рожден ден-премиера на първата й, ръчно изработена стихосбирка. Така че се отбивайте и там редовно – за по едно Студено розово.