06 март 2009

До утре, до утре, до утре!...

До утре, до утре, до утре!...

Превива циркът кръглия си гръб
щом клоунът танцува неуморно,
но външността, излята във калъп
разпада се в тясната гримьорна.

Той пак е сам, говори без слова
с предметите от своята окръжност.
Бе писал някой нещо за това,
че клоунът винаги е тъжен.

На масата е другото лице
разтегнато от смях, наивно бяло,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало.

Макар че не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл
- изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел,
изкуството да бъде вечно млад,
и през сълзи дори да бъде весел.

Рефрен:
Клоунът след чаша чай
си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак
съвсем, съвсем обикновен.
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл!
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл!
Ла ла лей ла ла ла лей ла ла лей ла...

Рефрен:
Клоунът след чаша чай
си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак
съвсем, съвсем обикновен.
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл!
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл!
Ла ла лей ла ла ла лей ла ла лей ла...