11 април 2009

Наказателният вот само множи боклуците

През последните месеци властта пак завоня. При това -задушливо и дори по-лошо от неизвозения столичен боклук. Последното сравнение следва да се приема съвсем буквално. Щото одушевените столични боклуци също не са малко, но пък е още по-трудно да бъдат извозени. Големият лош

Докато Кметът с двойното „Б” гони Вълците от София – два милиона души се чудим от кое по-напред да се пазим: От мутиралите хлебарища, доволно инкубиращи в отвратително широк периметър?

От плъховете с котешки размери, които може да погалиш? Или от коферманите, които вече не се събират на глутници, а на цели колонии? Общо за тези три иначе така различни животински видове е тяхното средище. Естествено мутиралите животинки намериха общ източник на препитание, от който черпят ресурси. Това са онези места в отдалечените столични квартали, където кофите за смет системно се губят изпод неясен обем отпадъци. В подобна реалност се оказва, че обирът е най-приемливият инцидент, който бихме отнесли от улицата.

И понеже само боклуци са ми в главата – пак се замислих за предстоящите избори. За тях и Серго се присети тези дни. Не, не за изборите. За боклуците! През седмицата правителството обяви кризисно положение в София заради сметта.

Плановете явно се чертаят на ръка. Снимка: СТАНДАРТСмърдящ пиар на управляващата партия? Едва ли. По-скоро – леко закъсняла грижа, по социалистически. Да не се разболяват гражданите, да не плъзнат зарази, че електоралното здраве е крехко, предвид долната граница. (Горната, така или иначе, е летална).

През това време Градоначалникът (дъ уан енд онли) обяснява, че в столицата едва ли не е чисто като в аптека. На такива мисли навеждат и употребените кондоми, довети до кварталните бордюрчета. Поне помиярите се забавляват да ги дърпат на ластик. Поне населението се пази – майната му на отрицателния прираст. За него се грижат само (малцинствените?!?!) социални групи, на които миризмата не пречи.

Опасявам се само за едно – че както парното щяло да поевтинее през лятото, и отпадъците може да се застоят до зимата. Хубавото е, че поне тогава няма да вони. Сигурно защото ще сме свикнали. Или защото, когато върху тях отново натрупа сняг, и него никой няма да разчисти.

А то в цялата ситуация няма нищо чак толкова необяснимо. В смисъла на старата приказка, че гарван гарвану око не вади – няма как да чакаме боклуците да се изметат. Сам сами – себе си! Кризисният щаб щял всеки ден да следи ситуацията в столицата. Пък ние, другари и другарки, освен да редуцираме количествата произведен боклук, трябва и да внимаваме какво изхвърляме. Но(дала)вера

Най-важното е да не запращаме в казана своя вот. Той не е за изхвърляне и все ще послужи за нещо. Ако го пуснем в правилния контейнер – ще бъде рециклиран и после ще се върне в наша полза. Метнем ли обаче бюлетината си произволно, само за да нокаутираме някого с нея – пак боклуци ще дойдат. И ще ни извозват нас още 4 години. Като ще се изхвърляме, винаги трябва да е с акъл в главата.

Ако и от него сме се отървали, тогава вече имаме проблем.