05 април 2009

Пламък

знам, че Lil отдавна чакаше…

_______________________________

Намерих пристан, и подслон, и покрив
- под него своя свят да приютя,
поисках те, от твойта жар се топлих,
даваше ми сили да горя.

И всеки път от тебе аз открадвах
искра, за да запаля своя ден.
И всяка нощ аз страдах и се радвах,
защото кратко имах те до мен.

Понякога така се получава -
пламъкът напуска своя дом.
Другаде сърца да сгрява,
други да предпазва от прелом.

Не искам да те пускам да си ходиш.
Почакай, стой - ще тръгна аз!
По-добре е друг да топлиш,
отколкото да спираш да гориш.

Аз само ще се грея отдалече,
жар ще правя с въглени от снощи,
друго някак не ми трябва вече -
щом Ти пламтиш със пламък мощен.
_______________________________

Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?