25 юни 2009

Вместо Сънчо – парламентарен телешоп

Ако продадете гласа си за по-малко от 20 кинта, значи са ви прецакали

През последните два месеца телевизиите и радиостанциите системно ми продухват главата с разни шарени клипчета. К’во да правят, длъжни са по закон да рекламират политиката. Уж за да ми представят алтернативите, че да знам какво да правя в тъмната стаичка. Да не мислите, че това за пари се върши?! Глупости, ограмотителна е целта.

Та гледам си аз, повтарят ми, че купуването и продаването на гласове било престъпление. И даже взех да я сънувам тая мантра. Получавам си я за закуска, за обяд, за вечеря. Между храненията, преди кафето, вместо секс и като приказка за лека нощ. Сънчо, макар и с нова триизмерна шапка, вече е демоде. Вместо него вървежни станаха разни чичковци и лелки, които разказват по-фантастични приказки. На червен, на син, на жълт и пъстроцветен фон те нареждат колко много чудеса са направили и как, ако само още малко им повярвам, ще заживея като Алиса. В страната на чудесата – хубава, ама измислена.

И все пак си мисля, че е нормално Педя човек Лакът брада да си има политически заместници. Не за нещо, а защото пак приказките учат за късите крака на лъжата. Окостюмените сладкодумци с политически страсти нямат по-подходящ еквивалент от мъничкото човече. Все пак не могат да са Гъливерци – ще са твърде дълги и няма да им се отдава лъжетворенето. Същевременно като ги гледаш поотделно – само дребосъци насреща ти.

И докато още съм принуден да гледам кратки театрални етюди в праймтайма, открих една универсална истина. Ама така случайно я намерих, както става винаги с великите открития: Купуването и продаването на гласове всъщност е… забавление. Кеф за мазохисти, които на всеки вот си осигуряват хронична болка и терор за 4 години напред. Кеф и за поредните садистични народни, повтарям – народни представители, които дерат кожи на килограм за удоволствие. Дерат ги и ги осребряват по банките – без камшици и без кръв, но пак с дълбоки белези.

Най-често употребяваната фраза в политическите реклами прекрасно се връзва със звуковите сигнали преди всеки агитационен блок. Приповдигнатата мелодийка в началото натрапчиво ми напомня за началото на първите масирани реклами по БНТ. Тогава, преди ерата на космодиск и на д-р Ливайн, когато лидер на телефонното пазаруване още беше само WS Teleshop. С тази разлика, че търговията не се извършва по телевизията, а е амбулантна. Сигналите са почти идентични, както и зрелостта на таргет групата. Само чичо Хорст Фукс и Станислав Пищалов, които обичат да пият кафе по три пъти на ден и хвалят кухненския чопър още не се се намърдали в политиката.

А е добър вариант за попълване на листи по звезден статус и аналогия с Азис и Елза Парини като популярни екскандидати. Появили се като потвърждение, че въобще не е нужно да разбираш от политика, за да участваш в нея. Просто трябва да изглеждаш шаренко и да приказваш сладкодумно. Също като Сънчо, който иде от горица не защото там живее, а защото от гората е хванат.