08 юни 2009

Баби vs. Внуци

Още един вот мина. Не че и той не беше наказателен, но поне остана отчетливо концентриран. Резултатите са ясни. Не от днес, не от вчера, а поне от няколко месеца. Да не кажа година, че вижте какво стана с Лещански. Естествено, с тази разлика между нас, че моите прогнози все пак се сбъднаха, Нищо не разтресе Хасково по Великден и това роди скандал. Но когато вчера нищо не разтресе и (евро)парламента – нямаше изненадани. Изненадваща беше само пробудената избирателна активност. Нетрадиционно висока не само у нас, ами и в половин Европа. Дали пробудена, или подкупена – уж ДАНС и прокуратурата ще доказват. Тепърва.

Иначе изборният туризъм и гласуването под строй отново дадоха желания резултат – не много челна, и все пак трета, позиция в класирането. Първите две места за ГЕРБ и БСП бяха предопределени. Те са факт, благодарение на добре дресираната вътрешноелекторална опозиция. От една страна – учещите, работещи и социалноангажирани млади хора, дали вота си за Бойко като единствено приемлива алтернатива на Столетницата. От друга – социалистическата партия, имаща твърд, пожизнен и пенсиониран електорат. Такъв, който все още вярва в братската дружба и равенството за всички. За всеки е ясно, че междупартийната битка въобще не се печели заради идеи, платформи, кадърност и постижения. Тя зависи основно от поколенческия превес. Тоест – кой ще стане по-рано: бабата или внучето. Кой ще удържи повече пред избирателната секция, преди да се откаже или да повикат линейка. Вчерашните, а и следващите избори, бяха битка на генерациите. И младите гласуваха не толкова заради светлото евробъдеще, колкото за да неутрализират гласа на старите. За да изравнят везната, от другата страна на която седи собственият им старец през поколение. Защото в този сблъсък със сигурност не се биха гласовете на майки и деца. Противници отново бяха внуците и бабите. Две партии изправиха кръв срещу кръвта. Не за пръв път. Но родителските тела, както често се случва и във възпитателния процес, останаха някак встрани. Те или въобще не отидоха до урните, или пръснаха гласовете си извън основния двубой. Пасивността на средищното поколение не е трудна за диагностика. Очевидно хората, живели през соца и изнесли на гърба си прехода, абдикираха от гражданската си позиция. Или пък въобще никой не ги научи да имат такава. По презумпцията, че всички изборни резултати са предрешени, непроменими и неподвластни на редовия човек.

Въпреки това – избирателната активност остана учудващо висока. Тя запуши устата на онези социолози, които по навик убедено твърдяха колко е ниска. С данни от 15, съобщени в 17 и оборени в 19 часа, в крайна сметка България гласува по-усилено. С цели 10 пункта разлика от миналия път. Внуците се събудиха. Още по-показателното: Неестествено ниска беше и покупко-продажбената дейност във Факултета. Столичният квартал, който по избори се слави с най-пазарно ориентиран електорат, вчера остана странно тих и спокоен. Колегите от медиите не успяха да повярват, че секциите този път останаха сравнително празни. То не е и за вярване. Освен ако този път някой не е платил на братята да НЕ гласуват. Което ще е нова мода, патент на евроизборите и доста хитър ход за преразпределяне на въздържали се гласимащи. Нека не давам идеи.

Има и още нещо интересно. Цялостното възприемане на вчерашния евровот. Медиите и властта упорито наложиха схващането, че той всъщност е генерална репетиция за парламентарните избори след по-малко от месец. На снощните пресконференции фрапантно ясно стана следното: Нито хората гласуваха преференциално, мажоритарно за евродепутати, нито пък партиите имаха това за цел. С голямото изключение, разбира се на НДСВ, чиито ракетен носител бе личността Меглена Кунева. Във всички останали случаи бе гласувано за партии, партийни лидери, но не и заради водача на листата. На пресконференцията на ГЕРБ всички журналистически въпроси бяха зададени не към Румяна Желева, която ще предвожда другите четирима гербери в Брюксел, а към кмета на София. По подобен начин премина и пресконференцията на Движението за права и свободи – с внимание, концентрирано към лидера. За капак – питанията гравитираха основно около следващото национално, отколкото около текущото еврогласуване. И някак, само леко, се настани впечатлението, че и политическите формации, и медиите анализират резултатите от 7 юни като пробация. Европобедителят без малко да бъде ръкоположен и за новия премиер. А такава сметка без кръчмар, колкото и реална да изглежда, може да се окаже лош ход. Все си мисля, че активният избирател не ще да му слагат тигана, преди да е уловил рибата.

След 24 часа коментари обаче, няма как да не се замислиш – ами ако е вярно? Ако е – честита нова тройна коалиция с двама различни членове. Ако пък ще са други резултатите – жална ни майка разноцентристка. По-пъстро ще е от шарена сол. И няма да ухае на хубаво.