28 юли 2009

Хайтек-холизъм

След триседмични мъки –- най-накрая отново имам интернет у дома и ползвам стария си настолен компютър. Сякаш не беше достатъчно, че преди 2 месеца дънната платка на лаптопа ми предаде богу дух. Не стига, че това се случи 4 дни след като изтече гаранционния срок и не успях да прежаля 500 лв. за поправка. Не стига, че писах курсовите си работи по затънтени залички, където хлапета в интервал 8-48 истерясваха по Фифа и Уаркрафт. Не стига, че дори един мейл не можех да пратя като хората... А когато най-после, след 2 месеца успях да се прибера у дома – трябваше да чакам 3 седмици да ме закачат. И това при условие, че връзката вече веднъж бе изградена.

Всичко обаче лека полека взе да се нарежда. Ако се задържи така – до края на август ще съм се сдобил с нов нетбук. И вече няма да се чувствам сякаш са ми отрязали пръстите, а единия ми тестис отгризнат погрешка. Не знам дали сте се замисляли сериозно колко сме зависими от живота си онлайн и въобще от виртуалния си свят. Електронната поща, чатовете, Фейсбук, Майспейс, Блогър, сайтовете за запознанства (в които опознаваш преди всичко себе си)... И, разбира се, любимият чичо на всички – Гугъл. Вярвате или не – през последните два месеца всички тези неща ми се струваха лукс. А бях свикнал (и бързо ще свикна отново) да ги приемам за даденост. Липсваше ми дори BGmaps. Особено в случаите, когато загубеният провинциалист в мое лице наистина се изгуби „у Софията”.

За първи път от доста време днес денят ми започна по нормалния за мен начин. Събудих се, включих компютъра с палеца на левия си крак, небрежно сритвайки кутията, измих си зъбите, направих си кафе. Прегледах новините, слушах малко музика, нападнаха ме 200 човека онлайн, с които не се бяхме засичали. Обнових Twitter и най-накрая реших да се боря с новия дизайн на Скайпа. Проверих сметката за ток онлайн, гласувах в Свежо за един страхотен пътепис. Разгледах любимия си сайт за филми и надзърнах какво вълнува дружките във Фейсбук.

Чак тогава влязох тук, в Лимонадената фабрика, и се ужасих от колко време не съм писал. Последния ми пост е от средата на стажа ми в „Новинар” – баш портокалът на портокалите, който, да си призная, мааалко ми липсва. Та като цъкнах и се сетих, че преди сума време трябваше да разгледаме резултатите от отдавна приключилата анкета. На 2 май ви попитах (от скука и любопитство) дали си пеете в банята. Допитването беше активно повече от месец, за който събра твърде скромните 52 гласа.



Ето какво показа вотът ви:

Само четирима от вас не извисяват глас под душа просто защото ги е срам. Не че има от какво, но…
Други петима обаче ползват стабилния довод, че не го правят просто защото не обичат да пеят.
Шестима смело, но анонимно доверяват, че се въздържат, защото след това имат срещи с органите на реда.
Също петима смелчаци преминават долната граница на положителните отговори и споделят, че си пеят в банята, защото само там никой не им се кара.
Цели 12 от вас пък дълбоко вярват в себе си и упорито продължават мокрите соло концерти, убедени, че стават все по-добри.
И, естествено, най-много (20) от всички анкетирани отговарят утвърдително, защото (като мен) си пеят абсолютно навсякъде.

Много ми се искаше това шеговито и все пак сериозно проучване да добие по-големи мащаби. Попречи му обаче главно моето безкомпютрие. Не мога да скрия колко ми е кеф, че 38% от вас смятат непрестанното пеене за жизнено необходимо. То освобождава душата, а ритъмът я кара да се раздвижи. Това последното май беше от някаква реклама, но не помня коя.



Сега, когато отново съм вързан в глобалното село, ми се иска да ви попитам още нещо. Този път малко по-сериозно, на фона на болезнено осъзнатата ми компютърна зависимост. Сега ви питам (с надежда скоро да обобщя):

Хайтекхолици ли сте?

Тоест – дали когато останете без връзка с Интернет чувствате нещо средно между абстинентен глад, ритник в топките и ампутация на крак без упойка. Този път ще се радвам не само да попълните анкетата с два клика, но и да оставите коментар тук отдолу. За да знам, че наистина не съм сам сред анонимни хайтекхолици.

– Здравейте! Аз съм Рошо и съм хайтекхолик.
– Здравей, Рошо!