18 август 2009

Twilight Saga: баналeн, но завладяващ шедьовър

Писах за "Здрач" филма през февруари, малко след като го изгледах на кино. Тогава дори не подозирах за плашещите мащаби на вампирската пандемия, нахапала за нула време цялото земно кълбо. Нямах представа, че аз самият ще остана в плен на една срамно тривиална история, към която посегнах от любопитство и зачетох почти против волята си.

После изчетох на един дъх всички части от поредицата и вече безнадеждно съм сред безбройните жертви на кръвопийците вегетарианци. Днес видях и официалния трейлър на втория филм от сагата: Новолуние. Тогава за пореден път се ядосах на себе си, че толкова лесно се продавам на машината за милиони, наречена TWILIGHT. Яд ме е, защото в основата си историята е толкова елементарна, повтаряна и откровено бозава, че чак ти е гузно да я харесаш. Единствено фентъзи елементите я отличават от прост, класически любовен роман, каквито в началото на 90-те у нас бяха предпочитано четиво. Дотолкова предпочитано, че Кони Мейсън например крадеше от минутите на много българ(к)и дори в тоалетната.

Най-вече ме изнервя фактът, че отначалото съм наясно защо. Защо Едуард Кълън и Бела Суон се превърнаха в мечтана двойка номер едно? По-елементарно и от омлет. Дори далеч повече – колкото да разтвориш таблетка в чаша вода. Стефани Майър и хилядите, които се облагодетелстваха покрай нея, дължат неизмеримите си приходи на един единствен, отдавна установен факт.

Пазарните специалисти основават и печелят от цели индустрии, само благодарение на слабата потребителска памет. Литераторите, разбира се, правят същото, доста по-рано от тях. Те разчитат на читателската памет, която се оказва колкото ненадеждна, толкова и благодатна. Тя просто забравя старите истории. Погребва ги, за да ги възкресят не един и двама други автори след векове. Умъртвява ги в забрава, за да се преродят с нова сила. Така те могат да бъдат разказвани отново и отново. Да бъдат украсявани, променяни, обръщани, отричани и препотвърждавани. Да минат за съвсем различни, макар в основата им да стои само един - извечен, досадно устойчив мотив.

Онзи за любовта и омразата, за раздялата и съюза, който е толкова стар и преразказван, че е по-разпространен и от гравитацията.
Каквото и да пишем – винаги става дума за любов. Дори когато говорим за политика. Изтъркваме се и като производители, и като потребители на истории, а в крайна сметка – безспир въртим въображението си по една и съща лента. Като онези за багаж по летищата, без това да пречи на никого. Може би защото всеки – винаги обича някого. Без значение дали това са просто хормони, феромони и обяснима химия.

Хората ще продължат да се обичат, дори структурната формула на любовта да се разкрие до последното неизвестно. Дори да бъде изучавана в училище и да се приготвя по рецепта в епруветки. Всяка банална, сладникава, сълзлива и сапунена история е орисана на грандиозен успех и ще се продава като топъл хляб, стига да се окаже достатъчно близка до някого. Да докосне този някой така че той да я преживее, разбере, изстрада и отпразнува. От първо лице и в трите основни времепространства – тя трябва да е актуална в настоящето, да го връща в личното му минало и да го отпраща към розовото бъдеще.

Лесно е, нали? Вбесяващо лесно даже!

Ще помня тези редове в следващите три години, в които чумата по Здрач няма да отшуми (все пак по план предстоят още две ленти). След това пък ви гарантирам, че госпожа Майър изненадващо ще бъде посетена от напусналата я засега муза и благородно ще допише петата част на Twilight, наречена Midnight Sun.

[„Среднощно слънце" преповтаря съдържанието на първата книга, но за разлика от нея разказът се води не от Бела, а от Едуард. Неговата гледна точка за забранената любов се оказва далеч по-... красноречива. За нещастие и по случайност обаче ръкописът на историята изтича в Интернет доста преди да е готов. Тогава, по думите на Майър, тя изгубва вдъхновение, публикува откъса на официалния си сайт и спира да пише. Басирам се, че след няколко години цифричка с около шест нули отзад ще я вдъхнови с пълна сила].

Написаното тук ще мъждука в паметта ми и двата пъти, в които извадя десетачка за премиерните билети. После още няколкото пъти, когато ще се заблъскам вкупом с вампирясали тийнейджъри, за да гледам същата серия ПАК. И пак и пак, докато свалям кофти DivX Rip-a от някой торент тракер. Както и когато се бръкна дълбоко за оригиналното DVD.

За съжаление знам, че ще го направя - въпреки написаното, а даже и заради него. Със сигурност така ще сторят и повечето заклети романтици, проклети самотници и даже щастливите двойки. Първите ще виждат в сагата мечтите си, вторите - неуспехите си, а третите - своето собствено повторено щастие.

Сега ми кажи - ти в коя група попадаш?