07 ноември 2009

Струва си, усмивката

Щастлив съм. Просто съм щастлив. Казвам ти го не, за да се похваля, или просто да трупам обем. Споделям ти, защото наистина вярвам, че споделеното щастие е заразно. Че няма лошо като си в добро настроение да го кихаш до скъсване, без ръка на уста. Всяка усмивка предизвиква усмивка отсреща. Когато си щастлив – няма чак такова значение колко много хора се опитват да ти пречат.

Няма, защото си силен. Силен те прави подкрепата, която получаваш, и вярата, която си връщаш чрез нея. Вяра в това, че всеки нов ден има смисъл. Че всяко следващо утро е предопределено да е по-добро от предното, и няма как да е другояче. Защото – ако някой от всички упорито опитващи все пак успее да те разстрои за час-два – ти знаеш, че ще се върнеш при някого.

И обикновено знаеш също, че каквото и да са ти казали, каквото и да са ти направили другите, този някой ще ти върне равновесието. Ще е там за теб. Като го видиш, щом е отсреща и те чака – ти си отново щастлив. А ако не си щастлив, значи просто не го знаеш, никой не ти е казвал, че си Щастливец. Чака ли те Някой, който и да е той – това трябва да ти говори, че ти си струваш. Щом някой си мисли за теб, дори за секунда, значи си важен. Значи не си сам и значи, че на някой му пука.

Щастлив съм и се усмихвам. Не е трудно – много е лесно даже. И адски, ама адски много си струва!

Струва си да ти е криво, да те изнервят, да те унижат и изтормозят, да те изтезават даже. Струва си шефът ти да е задник, колегите да те вбесяват до безобразие и дори автоматът за кафе да ти прави напук. Оправдано е, след като знаеш, че ужасният ден, в който всичко е било наопаки, ще свърши спокойно. С поне една дадена и поне една получена усмивка. Искрена и щастлива :)

Не носете маски – щастието също заразява!