19 февруари 2010

Измий ги като пишкаш

Много обичам да оправдавам отделни прояви на мързела си с това, че съм мъж. За какво да си гладя дрехите – нека се вижда, че нямам гадже да свърши тая работа. Безобразно омачкана риза и панталон? Едва ли има нещо, по-крещящо „свободен съм”. Това си е цяла PR стратегия с рекламно изречение „Имам отчаяна нужда от помощ”.

Защо да готвя, като продават готова храна зад ъгъла? Хич не ме е срам да си призная, че готвачките се справят далеч по-добре от мен. Всъщност – по-добре, отколкото аз някога бих могъл. Пък и не ги мързи, защото за това им се плаща. А че излизало по-евтино сам да си го сготвиш… Духай, да изстине! Изобщо не е вярно, щом е за една порция.

За какъв… повод да си оправям леглото сутрин, след като живея сам и прекарвам половината денонощие извън къщи? То, разбирам, да чаках някого, ама никой не се е занареждал на опашка да идва у нас. На практика се прибирам колкото да се изкъпя и наспя. И да отида до тоалетната…

Като отворих дума за това свещено място, тоалетната. Друго може да не чистя, но поне си поддържам моята. Сори, пичове, ама ако не чистите периодично, след като пикаете, работата започва да понамирисва. Бавно, но все по-доловимо.

Мъжката обществена тоалетна в търговски център в Сао Паоло. Мацката те гледа, докато си вършиш работата и преценява дали те иска за довечера. Жалко само, че е от пластмаса... И все пак – у вас, как да е. Но като споменах „понамирисваща работа” се сетих и за „мъжкарското” поведение в обществените тоалетни. Е, няма такава воня! Да натиснеш бутона за водата е почти толкова трудно, колкото да си разкопчаеш панталона, ве, бате! Независимо колко често се мие в молове и кафенета – винаги е ясно осезаемо коя от двете пикални е мъжката.

Още нещо в тази насока: И аз, като всеки мъж, съм много горд с „малкия Рошко”. Не е тайна, че да го крия. Е, винаги може повече, но и на толкова съм доволен. Както и да е, друга ми е мисълта… Всички адски си го харесваме и обикновено се грижим за „оборудването” с особено внимание. Само че там долу не винаги е толкова хигиенично, колкото ти се иска да си мислиш.

А и дори да е чисто – никой не може да знае, без да е проверил лично. За оставяне на правилно впечатление у не чак толкова близките до пакета ти е нужно нещо много простичко. Да вземеш и да си измиеш ръчичките, след като си източил маркуча. Дори да смяташ, че имаш най-чистия *** на света – ако излезеш при мацето със сухи ръце, едва ли ще те огрее.

 

По-вероятно е да реши, че си е*ати мърльото, ако дотогава още не го е разбрала. Най-добре изплакни ръчички, ако не искаш само да плакнеш очички. Бълийв ми, пичката може и да се справя добре с френския, но ако си представи как досега си го тръскал – едва ли ще ти помогне с езика. Френския. И тогава няма да разбереш добра ли е с езиците. Чуждите. И отново ще го духаш сам. Фигуративно. Измий ги като пишкаш, дори да е само за заблуда на врага. Ако има как – измий и малкия. Ако много се налага – никоя няма да повярва, че смърди от рибената чорба…

Мъжкият мързел си е хубаво нещо. Знам го, повярвай. Когато обаче намесим мадамите – трябва да има някакви граници. Щом ще е само за теб – ако искаш се къпи само в нечетна неделя. Ама като не ти пука за теб, помисли поне за другите...