25 март 2010

“Не ме забравяй”, забрави очакванията си

Какво трябва да се е случило с живота ти, за да стане микровълновата най-добрият ти приятел? Кое кара едно ченге да налага юмручно право по тъмните улички на Ню Йорк? Защо един син не може да прости на баща си? И колко може да си отчаян, щом избираш работата пред близките и семейството си?

Определено няма да забравя „Не ме забравяй”. От него запомних, че не е нужно дадена филмова история да ти дава много отговори. За да бъде добра, е повече от достатъчно само да постави правилните въпроси. Така да ти въздейства като зрител, че след като излезеш от киносалона, сам да мислиш над отговорите…

Ако изключим обезобразеното лице на Робърт Патинсън, в новата лента на вампирското студио Summit няма нищо кърваво. В първия час от филма “Remember Me” бях останал с впечатлението, че гледам романтична драма.

[ т р е й л ъ р ъ т ]

Плюсът беше, че я няма Кристин Стюарт да преиграва влюбена. Изгората на Роб (като Тейлър Хокинс) в тази история е далеч по-убедителната Емили де Равин (като Али Крейг). Къде ли са придремвали кастинг директорите преди две години, като подбираха екипа на „Здрач”? Първият е ясно откъде го познаваме. Дамата обаче също не е безизвестна за широката публика. Гледали сме я в „Очите на скалите” и в сериала LOST.

Екранната двойка компенсира липсата на особено сложен сюжет, като изгражда дълбоки образи. Акцентът пада повече върху личността и нейния вътрешен свят, а не върху взаимодействието й с останалите. И преди да съм ви отказал с последните изречения – държа да отбележа нещо много важно. Въпреки отсъствието на динамична история, нито една от 113-те минути на лентата не можа да ме отегчи.

Дори напротив. Последните 13 се оказаха най-интересните. Очакванията ми за романтична драма никак не се оправдаха. Финалът по-скоро напомни за приказка с изключително неочакван край. Сценаристът Уил Фетърс и режисьорът Алън Колтър със сигурност са върли любители на черния хумор. Отдавна не се беше случвало някоя лента да ме изненада толкова, че да не знам дали съм възхитен или отвратен от края й. Беше ми нужно известно време, за да оценя, че всъщност ми е харесало. Забравете очакванията си. Очаква ви нещо по-добро! За най-нетърпеливите – в края на този пост е скрит малък жокер. За да го видите е достатъчно да маркирате последния празен ред от текста. Аз обаче ви съветвам да не си губите времето със загадки, а да изгледате заглавието с кеф.

Иначе: Двама препатили интроверти се вкопчват един в друг, за да имат опора в живота си. И всичко вече е розово, а те заживяват щастливо до края на дните си. О, не, не съвсем. Никак даже. Не и в този случай. Щастливият край оставяме за „Здрач”. „Не ме забравяй” е много по-риалити. А в реалността, колкото и да ти се иска, както и да изглежда на пръв поглед – нещата не винаги приключват добре…  9 -1 1 -0 1


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?