19 август 2010

И ний сме дали нещо на страната си…

Дори да се случи да работиш за хора, за които не си е струвало, все ти остават някои утехи. Едната е, че поне ти дават шанс да трупаш опит. Така твърдят, ако им свиди да ти платят. Другата, и всъщност истинската полза е, че събираш солиден архив. Такъв, който можеш да използваш дори когато от въпросната медия е останала само носталгията. Текстът по-долу е публикуван в 55-я брой на „Показател” през октомври 2007 г.

Пожълтелите страници учат Общината как да изкара „лесни” пари

Мишо Йорданов Снимка: Интернет Всъщност – много сме й дали. Днешният Десети град на България намира сцена за първото театрално представление и първият музикален оркестър. Като гарнизонен град по време на Кримската война (1853-1856) тук пристигат английски и френски войски. Със своето идване всички те носят малки частици от своя свят. Внасят някои свои нрави и привички, непознати за тогавашните граждани. „Новото” обогатявало културно, но то често било и в разрез с тогавашните норми на поведение. Интересно е какво са правели заселниците в Шумен след края на концертите и театралните постановки. За късните им занимания разказва офицерът от резерва полковник Мишо Йорданов.

Чуждоземците пристигали в града ни, водейки със себе си „един особен тип” жени. Те били разголени и се държали „непристойно”. Така облечени, вечер танцували пред офицерите, а това шокирало местното население. Парадоксално, но Шумен се оказва сред първите градове у нас с червени фенери.

Нашата община първа съумява да прибере тази дейност от улиците. Регламентира я и печели от нея.

Как започва всичко? Близо до големия шуменски гарнизон били разположени черкезки селища. Такова например е Мадара. Там турските войници намирали сексуална разтуха. Предоставянето на такива услуги все още не ставало в публични домове. С идването на французите и англичаните обаче, черкезките труженички решили да се преместят в града – заради по-високото заплащане.

Някъде на тази улица са светнали първите Червени фенери в Шумен Тогава, някъде в края на XIX и началото на ХХ век, в Шумен се ражда едно от първите заведения, което днес бихме нарекли по-скоро „вариете”. То било собственост на Михай Шафран. В него пеели и танцували „неприлично” облечени жени. Това се оказва твърде голям залък дори за възрожденския шуменец. Благодарение на масовото неодобрение в българския език даже се появява нова дума. Звучното и екзотично определение „шафрантия”, което днес асоциираме с проститутка. Скоро след това започнали да изникват и истински специализирани места за утоляване на нагона. В това време на война тяхната поява доказано намалява блудствата и изнасилванията. А те не били рядкост, разказва Мишо Йорданов. Затова в началото на миналия век Шуменската община издава

Правилник за съдържателите на публични домове

Той все още се пази в регионалната библиотека на града „Стилиян Чилингиров”. Текстът регламентира точно и ясно критериите, по които собствениците на такива заведения могат да наемат работнички. Изяснени са  изискванията към всяка стая, в която се провежда порочната дейност. Упоменат е и наложеният данък, който се заплаща на Общината. Изрично се изискват седмични медицински прегледи, които да гарантират здравето на работещата и нейните клиенти. Не са забравени дори хигиенните изисквания – в стаята неминуемо трябвало да има вода, леген и чисти кърпи.

Шумен е първият град в България, в който Червените фенери светват законно. Дори в София такъв правилник досега не е намиран.