25 септември 2010

Личната драма на един злодей 3D

текстът във Filmche.net

Запознайте се с Гру – най-злият злодей на всички времена! Е, всъщност… вторият по злодейство. Професионалното поприще на главния герой в „Аз, проклетникът” е да върши лошотии от всякакъв характер. Добрата новина е, че това му се отдава и се справя що-годе добре. Лошата обаче е, че на пътя му се изпречва нов колега – по-млад, по-амбициозен и по-алчен. И ето, че на Гру отново му се налага да се доказва. Не ви ли звучи много познато? Точно това харесах най-много в първия 3D проект на анимационното студио Illumination.

С добре претеглена доза хумор и на простичък език филмът всъщност разказва историята на застаряващ ерген, отхвърлен от света и изместен от следващото поколение. Такъв момент рано или късно настъпва в живота на всеки човек. А за да е картинката по-пълна – добавяме нещастното му детство и прекомерно високите родителски очаквания.

С такова минало, Гру продължава да се чувства недооценен и в настоящето. Затова започва да върши злодеяния, но отново не получава желаното одобрение. Майка му е опасна стара каратистка, а единственото, с което може да се похвали той е, че е откраднал реплика на Айфеловата кула. Животът му се вгорчава още повече, когато на сцената се появява нов играч. Младият нарцистичен Вектор забърква Гру в опасна игра, която почти му отнема всичко…

Големият въпрос в историята е какво, или всъщност кой, ще измъкне депресирания злодей от дупката? Ще накара ли най-накрая майка си да се гордее с него? И, най-вече, ще успее ли пъкленият му план – да открадне не какво да е, а Луната?

Ако не се задълбочавате в личната драма – „Аз, проклетникът” ще ви забавлява страшно много. Авторите са наблегнали на хумора и емоцията и са постигнали отличен баланс между послание и забавление. Все пак гледаме анимации, за да ни разсмиват, нали?

А смях в историята има в огромни количества. Той е гарантиран най-вече от слугите на Гру. Жълтите Mъници ще станат новите ви любимци. По отношение на сюжета, през повечето време те са като Скрат за Ледена епоха – с поддържаща, но незаменима роля. На финала обаче, за един прекрасен миг, дребосъците стават истински герои. Изключително важни за развръзката и личностната промяна у злодея са другите три главни героини. Те показват колко малко му трябва на човек, за да намери доброто в себе си и да бъде щастлив.

DespicableMe4

Триизмерният ефект в лентата е осезаем, но не е натрапчив. Постигната е златната среда. Специални похвали заслужава и музиката. Точните попадения започват още с началната сцена и не спират докрай. Ако студиото Illumination се представи така с продължението на Проклетника, а и със следващите си заглавия, може би Pixar най-после ще има сериозна конкуренция. За целта обаче трябват доста повече детайли в картинката. Има време.

И накрая, нещо много важно към нетърпеливите да идат на кино: не махайте 3D очилата преди края на финалните надписи! Докато те текат има какво още да видите от Мъниците. Създателите на филма са им отделили специално внимание, показвайки пределите на триизмерния ефект. Това, че светлините в залата се включват по-рано, е обичаен маниер, от който едва ли ще се отървем. За да е удоволствието пълно, вие обаче останете.

Българската премиера на филма се забави, но успехът на „Аз, проклетникът” в САЩ изненада дори създателите на анимация. Сигурен съм, че ще успее и у нас. Дебютът по родните екрани все пак е доста близо – този петък, на 1-ви октомври. Приятно гледане!

текстът във Filmche.net