03 септември 2010

Къде продават търпение?

Осъзнаваш ли колко се е изтъркала простата истина, че не всичко се купува с пари? Чуваш я постоянно. Сякаш пък си тръгнал да си купуваш нещо! Знаеш. Разбра. Помниш, че не може да имаш всичко. Ама ти и не искаш всичко. Никога не си искал всичко. Всъщност дори нямаш ясна представа какво и колко е всичкото.

В различните етапи от живота си човек обикновено иска конкретни неща. Иска ги, защото са му необходими, или просто за да ги има. И в двата случая обаче не мирясва, преди да ги получи. А ако все пак не ги получи – наоколо става все по-тегаво. Усещането сигурно е подобно, както когато сапьор търси самоделка, скрита на международно летище по коледните празници. Знае, че е там. Знае, че цъка. Знае и че шансът да гръмне се повишава с всяка секунда… Но това, което не знае, е колко точно време му остава до експлозията...
 
Вървиш си по пътя, както всеки ден, но днес е различно. Днес разбираш една истина за себе си. Сигурно най-истинската истина, която някога ти е идвала на ум. Осенява те прозрението, че ако тук и сега някой ти предложи да си купиш нещо, каквото и да е, на безценица, не би избрал да си купиш здраве. То ще подобри само физическото ти Аз. Не би посегнал и любов да си купиш. Тя ще помогне само на душата ти, но няма да укрепи тялото. И за секс не би дал пари – много, а пък за кратко и пак без любов. И надежда не би си взел – това не е Джани Родари.

Надежда има за всеки, вярно. Ала на входа на Ада Данте казва друго. Нали така? Пък и не е въпросът нито в Данте, нито в Джани. Въпросът не е и в надеждата. Гола надежда, да си избършеш с нея… сълзите. Другаде е разковничето.

Търпение?! Би ли си купил търпение? Имал ли си някога такова? Как би променило то живота ти? Едното търпение, на половин цена, с намаление няма ли да помогне и на здравето, и на любовта, и на каквото още се сетиш? Би. А и, нека сме честни – наистина никога не си имал.

Ти си от онези хора, които са склонни да чакат с години нещо да се случи, без да роптаят. Но това само при условие, че чакането не изисква никакво усилие. Вложиш ли напън, бил и минимален – искаш резултати. Искаш нещата да се случват сега. Или най-късно – утре. Всякакви действия, които изискват постоянни усилия за неясни резултати, отложени неизвестно напред в бъдещето, ти се струват безсмислени.
Идеята да работиш систематично за нещо, което евентуално би могъл да получиш незнайно кога, те влудява. Дразни те. Ама толкова те дразни… И това е само защото обичаш ти да си този, който контролира нещата. Обичаш чувството за контрол. Това, което мразиш, е да го губиш. Мразиш да не знаеш нещо. Да не ти е ясно. Мразиш да се чувстваш слаб. Че кой обича?

И какво би ти помогнало? Да имаш малко търпение. Да беше по-търпелив. Ама не беше. Не си бил и надали ще бъдеш. Ето какво ти пречи. Спъва те. Как да имаш вяра, като нямаш търпение да я чакаш? Ще си купиш ли? Ще си купиш ли търпение? Колко ще платиш за него? А дали някой ще тръгне да ти продава? Я помисли пак! Надеждата ли е по-важна, или търпението?

Купувачът си ти. Би трябвало да знаеш кое ти е нужно повече. Ами ако всъщност ти харесва да искаш нещата сега и веднага? Ако не искаш да плануваш, не искаш да очакваш, а просто желаеш да си силен и сигурен без неизвестни? Търпението ще ти помогне ли да обичаш? Ще ти помогне ли да оздравееш? То знае ли колко точно си болен? Търпението не е ли болест? Или е болест неговата липса?
Последно – не разбрах, ще си купиш ли търпение, или се спря на нещо друго?