25 септември 2010

HDSP: Пак куршуми по българското кино

Мисля си, че, като българи, трябва да подкрепяме нашето си изкуство. Без значение от формата – дали ще е музика, театър, кино… Затова наистина исках новият български филм „HDSP: Лов на дребни хищници” да ме впечатли. Или, ако не ме впечатли, поне да ми хареса като цяло. Уви! Признавам, дадох всичко от себе си и успях да оценя някои минути. Откъслечни части от сцени, конкретни черти на някой и друг персонаж...

Но това, което безвъзвратно изгубих след финалните надписи, бе чувството за цялост и завършена идея. Иначе идея все пак имаше.

Онази, предъвканата до задавяне – за осмислянето на прехода. За поколенческите различия и сблъсъци. В случая обаче – толкова натруфена и разтеглена, че и да не беше изтъркана, пак нямаше да ме заинтригува.

Всъщност в HDSP видях един основен парадокс. Има моменти, които са удължени до безобразие. Едни такива сантиментални, ревливи, прочувствени – ума да си загубиш. И други – интересни и важни за историята, които са претупани като края на фармацевтична реклама. Това повдига и друг важен въпрос: за жанра. Простете, не разбрах – „Лов на дребни хищници” екшън-комедия ли е, романтична драма ли е, или нещо друго? Това може би не е чак толкова важно...

Само че ако е екшън-комедия – много драматична, бе! То не бяха душевни терзания, сълзи, сополи, не бе дрога и алкохол. А, и два бързи тека в сервизното помещение. За къде е българска лента, без да си покажем… балканския нагон? Ако охраната не „уважи” поне една сервитьорка, някак ще липсва класата.

Романтична драма също не върви да е. Втората сюжетна линия – за любовта на един младеж с проблеми в общуването и неговите приятели, е далеч по-свежа и симпатична. Бъркочът от паралелното развитие на мутренския и на ученическия сюжет обаче тотално омазват общата картина. Къде в любовна история ще стреляш мутри на бройка!

Да изпразниш пет пълнителя на халос, и още толкова по враговете си от подземния свят, беше наистина готино. Приковаваше вниманието и повишаваше напрежението. Само че допреди 10 години. Днес вече куршумите на килограм изобщо не са достатъчно зрелищни. Те даже са демоде.

Но! Не бива да съдим строго. Все пак българското кино е със забавяне в развитието. Не защото го казвам аз. На това ме наведе един коментар от сценариста на филма – Християн Ночев. В съвместно интервю с режисьора Цветодар Марков, Ночев посочва, че в България трябвало да се снимат по 20 заглавия на година. По думите му това е минимумът, за да има кинопроцес. Защото „ако няма количество, няма качество”. И завършва съвсем логично: „А ние правим по три филма годишно и после се питаме защо нямаме филм с награда в Кан”. Толкова хубаво го е казал, че дори няма нужда от коментар.

Заради тази проста истина държа да отбележа и плюсовете на HDSP:

Актьорският състав: Повечето актьори не театралничат и дават всичко от себе си да бъдат естествени. Да спасят филма, доколкото обаче им позволява сценарият. Което всъщност не е много, но е хубаво да оценим усилията. Има, естествено, две огромни изключения, чието преиграване съвсем ме приспа. Оставям сами да прецените дали съм прав, след като изгледате заглавието. По-младата част от екипа, заета с гимназиалните неволи, всъщност е светлинка в тунела. Момичетата и момчетата са относително естествени и убедителни, както си му е редът. Дори ми станаха любимци.

Музиката: Никога, ама никога не бих предположил, че ще се зарадвам да чуя група „Остава”. Колкото и да ме дразни вокалистът Свилен – трябва да призная, че музиката им е едно от добре подбраните неща във филма. Връзва се с картинката, създава поне някаква динамика. Затова беше основен фактор все пак да остана буден до края. Доживях, на тях да разчитам.

Визията: Грозно смесена, по отношение на двете сюжетни линии. Но иначе доста добра, сама по себе си. Като изключим някои излишни „сътресения” на камерата, картинката ми хареса. В малкото дразнещи кадри екипът сигурно е целял повече реализъм, но това само дразни очите. Като цяло обаче – добре.

Основни минуси:

Подминавам вече по навик и с безразличие факта, че още преди петата минута от филма чуваме няколко български псувни. И така докрай. Хич не разбирам този колоритен кино маниер.Но понеже, да е*а, е масов – явно причината е в мен.

Преходът: Преходете го вече този преход! Тази тема, ръфана до неузнаваемост, отдавна вече се изхаби. И очевидно мъчно се продава, щом седмица след кинопремиерата на прожекцията влязохме петима души.

Претупването: Стана банално всички да повтаряме, че когато искаш да кажеш твърде много неща в ограничено време, накрая нищо не се разбира. Винаги повтаряме тази грешка. Идеята да се развият паралелно две различни истории и да се пресекат трагично едва в края е хубава. Но хубавата идея не винаги гарантира успешна реализация. И така става миш-маш, който после не искаме да ядем.

Въпреки всичко, казано дотук – отидете и изгледайте HDSP: Лов на дребни хищници. Защото, ако случайно успее да възвърне някаква част от инвестициите си, догодина може да задобреем ;) А знае ли човек? Възможно е да ви хареса повече!

[EDIT]: По-късно забелязах, че ако не друго, като гледате HDSP – може да спечелите билет за концерта на „Остава”. Трябва само да регистрирате тикета си от киното.