04 октомври 2010

Отворено писмо

Добър ден!

Спри да си ровиш в носа, докато си на работа. Вкъщи може, стига резултатите от разкопките  да не останат по ръба на дивана или по покривката. И излез от Фейсбук, преди шефът да те е тагнал в общата снимка на съкратените.

Такава криза е, че дори водата в офиса свърши. Но това не е достатъчна причина да отидеш до будката зад ъгъла и да се върнеш след час и половина. Освен това, ако някой те е помолил да му вземеш цигари, значи се предполага, че си ги иска днес. Ако този някой ти е началник – значи ги иска за вчера. А ти се бавиш. Лошо, колега, лошо... Както си я подкарал – днес се мотаеш с чужди цигари, утре допушваш изхвърлени фасове...

За сведение: обедната ти почивка е на обед. Трае половин час. Половин час не е 60 минути, а само половината от тях. Обед е веднъж на ден. Следователно и обедната ти почивка е само една. И не, пропуснатите паузи не са с натрупване и не се прехвърлят за утре. Това, че вчера си работил един час повече не означава, че днес трябва да стоиш два по-малко.

Докато си прекопаваш фермата, сменяш водата в аквариума и посрещаш гости във виртуалното кафене, попадаш на статия "10 причини да мразя шефа си". Не я лайквай! Последствията никак няма да са за лайкване.

Но вече е късно: получаваш мейл. Усмивката, и каквото още ти е приповдигнато, увяхва. Подателят не ти се нрави. Съдържанието – още повече:

“Иванов, за цялата ти “работа” тук, само едно не можах да разбера. Ти за мен ли смяташ, че работиш, или за Зукерберг? Хайде сега, моето момче, затвори Социалната мрежа и отвори www.jobs.bg. Линка ти го пращам вместо предизвестие. От хонорара ти удържам сметката за интернет. После имаш час, да си събереш нещата".

Към мейла има и прикачен файл. Я! Сканирана заповед за уволнение. С твоите данни. Аз казах ли ти да не задяваш дъщерята на шефа в Aha?! Ама кой да слуша. Снимките й от басейна бяха по-важни. На ти сега, да ти държи влажно!