27 декември 2010

Хората са повече от спомени

Цяла година на десктопа ми стоеше снимката, която виждате по-долу. Не я сложих като тапет, защото за мен това е излишна показност. Но пък файлът беше винаги най-отпред – готов да го отворя всеки път, когато искам да се усмихна. Годината се изтърколи и си отиде. А тия четиримата от картинката си останахме същите. Променихме се, но и си останахме същите.

След 4 дни от този уловен миг ще е минала точно година. Вече не сме със зелени коси. Не са и побелели още. Но ще побелеят. И тогава пак ще ги боядисаме. Това е сигурно. Неясното е дали хилядите моменти, оставащи дотогава, няма да ни променят толкова, че да не можем да се познаем. Иска ми се да вярвам, че няма. Но може би ще…

От спомена, който показвам, липсват скъпи за мен хора. Тази Нова година ще липсват и още. Други ще се появят за първи път. Знаете ли обаче защо това НЕ Е важно? Снимките носят спомени. Не е важно да носиш спомени. Важното е да пазиш хората, с които си ги преживял. За да си направите нови. А аз тези хора никъде не ги оставям. Те винаги са с мен. Гласовете, ароматът и топлината им са много повече от някакви си пиксели…

360 дни по-късно гледам усмивките ни, огрени от празнични свещи. Чудя се дали в тях виждам само щастие. И не мога да преценя. Това малко ме тревожи. Успокоявам се с мисълта, че не е чак толкова страшно. Благодарен съм, че ми се случиха доста неща. Благодаря също и че други не ми се случиха. 2010-та за мен беше година с летящ старт и очевидно не чак толкова паметен финал. Вярно, приятелите от снимката могат да потвърдят, че нещо не опекох добре баницата. Но пък късметите от нея май се сбъднаха.

Всяка Нова година е като нова квартира, в която се нанасяш от първо число на месеца. Радваш се, че в нея има някакви мебели, но гледаш да ги смениш с нови. Запазваш нещата, които стават за ползване, но винаги допълваш обстановката. За да си личи, че си живял там. Криво ти е заради теча в банята. Надяваш се на новото място нищо да не тече. Но никога не знаеш какво ново те очаква, като замениш старото. Дори от утре тръбите да са здрави – може въобще да няма вода.

По-важна е промяната. Промяната невинаги е развитие, но обикновено е полезна, защото убива навика. Сигурно за това са новите години – за да се откажем през тях от старите навици. И да си създадем други. За да направим още фотоси, носители на спомени. И да помислим нови мисли, в които да носим… хора. Защото, нали запомнихте? Хората. Хората са много повече от спомени.

Отиващата си година ме промени. Пораснах още. Това е толкова лично, че стана пред очите на всички. Самият аз уж също се гледах в огледалото. Само че не видях кога точно от там започна да наднича променено лице. А на вас какво ви се случи?