25 януари 2011

Глад. За разум!

Откак се нанесох в този тъй прекрасен софийски квартал Студентски град – ценностната, че и нервната ми система са подложени на непрестанни атаки. Първо трябваше да се сблъскам челно с факта, че ще живея в кутийка с обем 2х3м. Веднага след това – да осъзная, че поне нямам „щастието” в тази шир да натикат още някого. Така че не се оплаквам (често). Освен това тези ми тревоги почти светкавично бяха изместени от прелестната перспектива да ям каквото намеря, тоест – каквото си купя. Още по-тоест: де що има боклук да се продава на всяка крачка. В това число: мазни баници, и не по-малко мазни бургери, с месо от съмнителен произход. Както и… ха-ха, не просто мазни пържени пръчици, които към момента на замразяването си (в Зората на демокрацията) може и да са били картофи, че даже и от Самоков…

[Апропо – не, месото от съмнителен произход със сигурност не е кучешко. Ако беше, поне кучетата щяха да намаляват. Джаф!]

Няма какво да се лъжем – студентите консумират! Когато не пият, предимно ядат. И ако не отидат в студентски стол да се разминат с 1,50 лв, менюто им неминуемо включва някой от изброените „бедняшки деликатеси”. Първата година всички им се радваме. Няма кой да ти дудне да не се тъпчеш с боклуци. Втората започваш да си го натякваш сам. С малко разум – през третата почти ги спираш и до дипломирането вече само се опитваш да свалиш натрупаното. Далечни перспективи.

В това кратко, но, смея да твърдя, изчерпателно описание, на студентския живот пропуснах два много важни, при това съставни, негови елемента…

Чалгата и дюнера. Не чалгата за дюнера, а чалгата И дюнера

Пропуснах ги, за да блеснат отделно, като им отдам заслуженото. Класическият, ранно примитивен поп-фолк бележи почти всеки български висшист от първия му печат за заверен семестър, докато смъртта ги раздели. И това при условие, че геройски е съумял да избегне досегашен сблъсък.

Ако хипотетично приемем, че чалгата, носител на ориенталското, е емблема на ниската култура – какво тогава е дюнерът? Бърза закуска за бавно отслабване? Метафора на затъпяването?! Не! Сакън! Опази Боже от такИви помисли!

По Бойкова повеля от вчера вече дюнерът е инструмент!

Той е оръжие, гарант за мира и суверенитета на България. Помолен да коментира вчерашния самоубийствен атентат на московското летище Домодедово, българският премиер посочи, че решенията за подобни актове „се вземат централизирано, като се взема под внимание поведението на отделните държави”. В този ред на мисли, специално за Българското национално радио,

Борисов отбеляза, че „Арабският свят прави бизнес в България – на всеки ъгъл има дюнер”. [цитатът е на News.bg] Министър-председателят изрази надежда, че това ще бъде отчетено от терористичните лидери.

Припомням, 35 човека бяха убити при самоубийствен бомбен атентат в понеделник следобед. Сред тях има и българин. А като показател за стабилността в нашата страна премиерът посочва факта, че араби-емигранти пекат дюнер кебап.

Уважаеми г-н Борисов,

Всички прекрасно разбираме, че Държавната агенция за национална сигурност напоследък е твърде заета да слуша мирните граждани. Тя ги слуша и ги чува. „Подслушва” е грозен глагол с негативна конотация. НО! В случай, че същата ДАНС прояви желание и ресурс да проучи и въпроса с дюнерджийниците… Вземете предвид факта, че много от тях са турски, а не на арабски екстремисти.

Ако мисълта, че арабските питки идват у нас директно, с редовни полети от Северен Кавказ, Ви успокоява – мислете си я! В това няма нищо лошо. Но не я казвайте по Българското национално радио. А и да го направите – нека е когато отново сте обикновен гражданин, не министър-председател. На сегашния Ви пост не отиват изказвания, каквито правим в закусвалнята, докато слушаме ВЕСЕЛИНА.