07 май 2011

Притча за забравата и времето*

Веднъж времето спря.
И почука на моята врата.
Представи се за пощальона.
Като отворих, то нахълта запъхтяно
и ме попита – дали искам да остарея,
или пък вечно искам да живея?
Мислих дълго и му рекох тъй:
„Ти влезе тука със измама отиграна.
И някак беше тя съвсем човешка.
Но пък хич не си човек.
Ти си просто и обикновено Време.
А щом по човешки постъпваш глупешки
– туй със сигурност значи, че често грешиш. …
Може би не мен е трябвало да питаш.
Помисли и се върни отново!
И тъй отминаха годините,
а времето
не се завърна.
Бе постъпило отново по човешки:
Мен и предложението си –
беше ни
забравило…
*Аликанте, Испания
2005 г.

*Поредица от архивни текстове. Оказа се интересно да прочета какво съм писал преди време.