08 август 2011

Ела, тати, да умрем заедно!

ageconcern.org.nzПреполовил вече двадесет и втората си година, все още нямам шофьорска книжка.

Срам и позор, и липса на мъжка чест. ‘Айде, бе!
Веднага, щом навърших пълнолетие, претърпях челен сблъсък с желанието на майка ми да изкарам шофьорски курс. Помисли си, казвам, мамо: дали искаш да ме гледаш жив, здрав и свободен пешеходец? Или ще ми носиш цигари на свиждане в Софийския централен, затова че съм размазал няколко с колата и съм нямал късмета да умра с тях?

Този тип разговори са тегави. Стремежът към развитие на общи умения влиза в пряка конфронтация с трезвата преценка на собствените възможности. Сега като се замисля – на майка ми поне никога не й се е налагало да ме вкарва в правия път. Щото аз ни в прав, ни в крив, ни в черен път влязох. Още си седя на пешеходната.

Но и там не е сигурно, 
че няма да ме размажат.

Все още нямам никакво желание, в пристъп на паника, да отнеса оттатък света хората от някоя автобусна спирка. От всяко дърво свирка не става. От всеки човек – шофьор, също. Макар че за последните две изречения и обратното е съвсем вярно.
Разказвам ви това в светлината на последната самоубийствена идея, която роди българският гений. 16-годишните младежи да взимат временно удостоверение за управление на автомобил, като шофират с придружител до навършване на пълнолетие. Предложението е част от Националната стратегия за подобряване на безопасността по пътищата 2011-2020 г. Гласуването му предстои…

Моля ви, нека се направим на наивни! Нека си затворим очите и кажем, че в проекта не личи лобизъм. Нека повярваме, че водещ фактор наистина е безопасността, а не

очевидният интерес на фирми,
предлагащи обучение.

Проста математика – падне ли долният праг за правоуправление се увеличава бройката на желаещите. Без значение дали някой ги придружава – приходите от тях ще бъдат осчетоводени. Майки и бащи ще купят законно книжки на непълнолетните си деца. А с техните книжки ще купят и своя комфорт – шофьор на разположение за вечерите, когато решат да ударят две-три водки. Така предвиденият от закона придружител на практика се превръща в придружаван.

Подопечен насобственото си хлапе.

Чувал съм… Виждал съм… Казвали са ми, че има фамилии, в които пиенето е свещено семейно занимание, без оглед на легалната възраст за участие в това. Обяснението: градусът сплотява семейството, един вид. Като играта на Монополи, само че с домашна ракия от казана в задния двор и салата от градински домати. За къде без салатата.

Ако българският законодател приеме това предложение – значи се е оказал в безизходица. Или го притискат огладнелите обучителни фирми, или капитулира във войната по пътищата. България е една от страните с най-много жертви на пътя в Европейския съюз. Като подмладим още младите шофьори и увеличим броя им, сякаш си признаваме:

„Уважаеми родители, не можахме да спрем децата ви да се убиват по завоите.
За да не ги оплаквате сами – умрете на седалката до тях!”
Простете, ако образността не ви понася.

inkingrey.com

Вносителите на предложението посочват, че правоуправление на непълнолетни с придружител се давало и в други страни по света. Само че пропускат една подробност. За щастие това са страни с утвърдена култура на шофиране. В България културата на шофиране все още катастрофира всеки път, когато се срещне с комплекса „Вижте ме, карам кола! И много бързам. За гробищата.”

Десетки хиляди километри след последния разговор за моята шофьорска книжка си давам сметка, че може би съм подвел майка ми. Не че е била права. Просто съм я подвел. Не съм обяснил достатъчно добре съображенията си. Правя го сега.
Не искам да шофирам не защото съм чак толкова некадърен. Просто не вярвам, че освен с моята, ще мога да се справя и с некадърността на всички останали на пътя.

ВЪНШЕН ЛИНК: БАЗК