30 декември 2011

На елхата Х-ъто

Украсявам изкуствената „елха“ във всекидневната. Чудно! В това изречение „украсявам“ ли да е в кавички, „елха“ ли, или направо цялото? Щото изпуснах кога стана модерно да се радваме на префасонирана найлонова торбичка, вместо на истинско дръвче? Някой изобщо успя ли да усети?
 
Доскоро бях дете. И макар това скоро да е вече все по-отдавна – някои семейни ритуали остават в паметта по-дълго от обикновен спомен. Помня наивното чувство на висша отговорност и указана чест да накичиш коледното дърво. На Бъдни вечер детските пръстчета се превръщаха в жив игленик. Не се притеснявахме толкова да не се убодем, колкото вардехме да не изпуснем някоя от прекрасните играчки. Тогава бяха стъклени, редки и скъпи. Дядо Коледа щеше да види, че сме свършили беля и в последната минута щеше да занесе заръката ни на по-добри хлапета.

Сега и при украшенията на елхата предпочитаме пластмасата. Пък и от стъкло да са играчките – като видиш останалите 119 от серийното производство на щанда, все те задавя мириса на нещо средно между конфекция и склад за китайски стоки. Остави елхата, ами както прозря Дилов-син – оказа се, че белобрадият старец всяка година носи по-хубави подаръци на по-богатите деца...
 
Впрочем същият тоя, с брадата (не Дилов, а Санта) в нашето семейство си остана Дядо Мраз. Чак докогато разбрах, че Дядо ти Мраз, a.k.a. Коледа, е всъщност жена. Ама не жена в смисъла на късно преоткрил себе си транссексуален. Просто госпожата от другата смяна в детската градина, на която й се разлепи памучната вежда. Кофти тиксо, спестен памук и съвсем безпризорен постсоциализъм тогава. В него, като във военно време, жените трябваше да вършат и мъжката работа. По принцип съм против сексизма и разделението на труда, но жена Дядо Коледа е като Снежанка-травестит. 

Говорихме си тези дни и за Коледния дух, Нямало го. И аз не го усещам. Сигурно отдавна е хванал гората и се е скрил под някоя ела. От онези ели, загубили едничката надежда  да получат своето мечтано „х“. И да грейнат с него на върха си – вече като празнични елХи.

Х-ъто, уважаеми, е върХът в живота на всяка ела. Тя живее, за да го доживее. Но хората сме още варвари. Обичаме да посичаме върхове и с това да обезсмисляме животи. Няма значение дали ще го направим с метално острие, с остротата на думите си или безпощадността на бездействията си. Да отнемеш Х-ъто на елхата и да я заместиш със сгъваема кесия от полиетилен е като да осъдиш девица да умре недокосната. И после, вместо жена – да оправяш надуваема кукла.

Седя си до найлоновата елха с чаша безкофеиново кафе с обезмаслено мляко. И си мисля, че от всички изкуствени неща – нямам нищо против само силиконовите цици. Страхотни са и наглед, и на допир. Виж, с Коледното дърво историята е друга. Първо – в него, слава богу, нищо не ме възбужда. И, по-важното: твърде е свято, за да му се посяга. Елхата значи повече за традицията, отколкото кръстът за христовата вяра. А Коледния дух го няма в домовете ни, защото живее в сърцевината на дървото. В мириса на игличките му. Преди той оставаше с нас докато изсъхне и последната клонка. Сега просто не идва, защото има алергия към синтетични материали.

Да сгънеш „елхата“ си като чадър, в готовност за снеговалежа догодина, просто не е естествено. Ако някой ви каже, че е природосъобразно – теглете му една природосъобразена. Все по-малко хора си дават сметка, че елхите всъщност са курбан. Ритуално принесени в жертва, в името на празника. То и коледното прасе отдавна се разглежда само като източник на пържоли, пък аз дърво съм тръгнал да браня. А в същността си – и свинската смърт, и елховата са точно това – курбан за берекет. Истинските дръвчета се сеят, за да бъдат отсечени. Не излизат от завод за преработка на не-знам-какво.

Така че... ако някой още ме попита къде ми е Коледния дух, да знаете. Хвана горите тилилейски и отиде да го духа, на елхите без х-ъто. Събрали са се там, като изпъдени, с героите от всики коледни приказки, за да освободят място за новите желания на децата – игрова конзола, смартфон и таблет.

Догодина не малтретирайте Коледата си. Дайте й да вдиша дъха на гората. Дължите го, ако не на себе си, то поне на децата си. Покажете им как да се убодат, докато правят от елата елха. Забравете фалша. Оставете полярните мечки и камионите на кока-кола.

Коледа заслужава повече от това. Ние заслужаваме повече от това.
___________________
На моята приятелка Нели Русева, която по-добре късно се научи да различава
фалшивите елхи от истинските ;)

Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?