30 януари 2012

ACTA е далеч по-опасна от SOPA, за който PIPA

Ако следите блога ми – вероятно знаете, че рядко се увличам да пиша за събитията на деня. Обикновено смятам тези от българската сцена за твърде… малотрайни. Има случаи обаче, в които да последваш вълната е единственият ти избор. Освен ако не искаш да се удавиш покрай нея.

Пирати от целия свят, обединете се и откраднете
всичко, което някога съм написал.
Паулу Коелю

Заплетената абревиатура ACTA вероятно цели да откаже хората да проверят какво се крие зад нея. За това обаче са блогърите. Докато все още могат – да обяснят нещата, които бизнесът и неговите лобисти крият, а журналистите не (искат да) разбират.

Съгласно официално възприетия превод – ACTA е Търговско споразумение
за борба с фалшифицирането.
Подписано е преди няколко дни на официална церемония в Токио от множество страни. 22 от тях са членки на Европейския съюз. В това число – и България. Останалите десет са извън Съюза.

Дотук с чистата статистика. В обяснителният меморандум към Споразумението (пълен текст) четем, че „ACTA цели създаването на всеобхватна международна рамка, която да подкрепя ЕС в усилията му за ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост. Тези нарушения влияят негативно на законната търговия и на конкурентоспособността на ЕС, като по този начин оказват негативно въздействие върху растежа и трудовата заетост. ACTA съдържа съобразени с актуалната ситуация разпоредби за правоприлагане в областта на ПИС, включително и разпоредби за прилагане на мерки от гражданското и наказателното право и във връзка с границите и цифровата среда…“

Я! Уж за фалшификати, а опираме и до цифровата среда…

Две уточнения. Аз съм от хората, които смятат, че правото на свободен и неограничен достъп до Интернет и споделяне трябва да бъде записано сред основните и неотменими човешки права. Още: както и Боян вече писа – съзнавам нуждата от спешна регулация по отношение на фалшификатите. Но има нещо, което тревожи всички, предусещащи вероятните цели и мащаби на ACTA. Твърде свободни са тълкованията за нарушение по силата на това Споразумение. Твърде неясно остава кое копие е фалшификат. Всяко ли? И ако не – не знаем дали Споразумението предвижда инструментариум, с който да разбираме кога сме „в нарушение“, и кога – не? Юристите признават, че приложимостта и ефективността на кой да е закон за авторското право е проблемна зона. Навсякъде.

Тогава, не е ли логично да се запитаме – как един още по-неясен способ изведнъж ще заработи за общото благо?

Много просто. Той няма да работи за общото благо. Ще служи като оръжие за задушаване на неспособните да защитят правото си да споделят свободно. Носите евтини дънки-имитация? Защо да не са от скъпите. Лекувате се с алтернативна медицина? Утре фармацевтът ви казва, че не може. Има си патенти и те струват пари. И да има доза параноя – тя е с превантивна цел.

 
Ако текстът ви се вижда твърде дълъг и обяснителен – изгледайте видеото

Звучи честно, а? Тогава какъв е проблемът с цифровата среда?

Качвате в YouTube видеоклип от купона в петък вечер. В него компанията избухва на песента Last Friday Night на Katy Perry. Да предположим, че парчето звучи от албума, който лично сте си закупили на CD. Защото обичате да плащате за качествени продукти и добре знаете, че така е редно. Или пък сте си платили само за сингъла и сте го свалили легално от онлайн магазин като iTunes. Не сте го дръпнали безплатно от торент портал, нито от сайт с нелегално съдържание.

Но, според ACTA, имате ли право да качвате видеото, в което го слушате?

Защото, когато някой гледа как вие слушате с приятели – значи парчето вече е споделено и с тях, и с него. А копието, което имате, е само ваше. И нямате право да го разпространявате. Давате го на приятел? Вече сте в нарушение. Да си го купи и той. Публикувате клипчето в Мрежата, за да го споделите. Но така правите песента достъпна за всички. Безплатно.

Опасенията са, че ACTA всъщност няма да се бори с фалшификатите. Нито с прецизиране на това какво всъщност е фалшификат. Натрапвам думата само защото именно тя стои в заглавието на документа. Тя ще се бори не да изяснява, а да контролира и да ограничи тъкмо безплатно-то и споделяне-то. А пък за безплатното споделяне – съвсем дума да не става.

Крачката от борба до контрол е една. Малка е и понякога е необходима. Лошото е, че Споразумението допуска твърде широко тълкуване на терминологията си. А широкото тълкуване е предпоставка за злоупотреби. Тогава, при недобро желание – разстоянието от необходимия контрол до услужливата цензура е даже по-малко от крачка. Всяка неяснота в глобални международни споразумения трябва да е червена лампа дори в главата на далтонист. Независимо дали използвате компютър само за да си четете хороскопа или сте любител програмист. Ако „параноиците, вярващи в конспирации“ се окажем прави – свободата на словото и тази на споделянето може да се обявят за фалшификати.

Адмирации за това, че повечето български медии все пак обърнаха някакво внимание на темата. НО! Повечето от тях като че ли не разбраха, затова и не предадоха коректно, мащаба на последствията от ACTA. Твърдение от типа, че "България подписа забрана на торентите" е непълно и съответно – подвеждащо. А цитираната статия далеч не беше единствената с подобен акцент.

Есенцията, която трябва да бъде разбрана много ясно: преди няколко дни България не подписа забрана на торентите, а контрол над споделянето. Да сведеш Споразумението (чл.27: Прилагане в цифровата среда) само до торент тракерите е все едно да кажеш, че "Интернета е само за Фейсбук". Усещате ли разликата? Става дума за нещо по-страшно, по-мащабно и по-притеснително.

Официално, президентът на САЩ (страна по споразумението и един от инициаторите му) заяви, че чрез него ще бори ментетата от Китай. Изказването на Обама беше в типичния за империята стил „Велика Америка!“ Интересен факт е, че ACTA (на международно равнище) беше подписана веднага след неуспеха на два подобни текста с регионален обхват, за територията на Щатите: SOPA и PIPA. След широкия обществен отзвук – ограниченията, предвидени в тях, не бяха приети. Друг интересен факт – въпреки, че бе подписана публично преди няколко дни, дотогава ACTA е преминала през 11 кръга от преговори. Те са провеждани тихомълком, незабелязано и почти секретно през последните 3 години.

Неофициално се заговори: мащабният текст обслужва лобистки интереси на големи корпорации – производители и правоносители – неспособни да се нагодят към новите условия на свободно споделяне в дигитална среда.

Никой не оспорва, че да заплащаш употребата на интелектуален труд е хубаво, нужно, препоръчително, и даже задължително. Но значи ли това, че споделянето е нещо лошо?

Съвсем настрана от този текст оставяме и един локален проблем. Ако, по един или друг начин, бъдем принудени да плащаме за всеки дигитален продукт, който използваме – къде ще остане България? Колко ще изостанат в технологично, респективно – и в интелектуално отношение всички страни, чиито жизнен стандарт не позволява гражданите да отделят достатъчно средства за легален софтуер, музика и филми? Въпрос, по който, съобразно собствения си джоб, трябва сериозно да помислим. Нищо, че държавата ни е една от 22-те, които вече са подписали ACTA.

Важно е да се отбележи, че подписът под текста е поставен от името на Европейската комисия. За да влезе документът в сила и за да се съгласува с националните законодателства – той трябва да бъде ратифициран от Европейския парламент. Гласуването предстои през лятото. Достатъчно време за отпор. Дотогава, освен да протестирате – споделяйте. За информиран отпор е нужна първо разгласа.


Линкове по темата:
Пълен текст на ACTA (многоезичен)
Един автор за авторските права
Нели Огнянова

Боян Юруков
reakcia.net
Протест
в. ТРУД

Video:
ANTI-ACTA: What can you do?
Подобни:
От Fcb страницата на Грандоман:
Българската Наредба 40

p.s. Заглавието е игра на думи. Споразумението не е. Ако то влезе в сила: може и да не може да споделите този текст. Нито връзките в него.


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?