06 февруари 2012

Забравено

И търсиш ли ме – ще намериш Някой.
Но надали ще бъда Аз. Намериш ли,
след дългото си чакане: не ме мисли
– върви тогаз.

Недей да чакаш мен ти повече.
Недей пиля на другия утехата.
Не съжалявай за „каквото можеше“ –
не топли споменът ти повече от дрехата.

Твоят Някой заслужава още –
Вторият ти избор те желае.
не само в ден, не само нощем,
че искаш мен – отдавна знае.

. . .

И Някой търси търпеливо формула
следите ми от тебе да изтрие,
от твойта плът, ръцете ми запомнила
– ласките му спомен да надвият.

Не превръщай любовта в синтетика –
опитай се поне да го обичаш.
Нима е трудно в обичта да има етика,
както и да я наричаш?

Подари му верността на мислите си,
недей изневерява в сънищата.
Няма ме, отидох си и другаде съм –
на забравата във пепелищата.


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?