27 юли 2012

Последен звънец -

“естественият подбор” реформира

*съдържа звуков материал

$1!P5200559_thumb[1].jpgРезултатите от последното официално преброяване от февруари м.г. сочат, че 181 български села са останали без нито един жител. Година по-късно – справка на БТА в Националния регистър на населените места показва, че техният брой е нараснал. Нещо повече – в 393 села пък е постоянно регистриран само по един човек.

Този, чисто статистически подход, е преобладаващ при отразяване на селската тематика в българските медии. Главно пресата минава крачка по-нататък, като показва и човешките истории, отвъд цифри и проценти. Тъкмо на вестникарските страници се разгръща по-широко проблемът за опустелите села, ненужният вече сграден фонд и повторната му употреба. Като че ли обаче обществото остава пасивен читател на тези страници. Да, в тях има колорит, има интересен разказ, но нищо повече.

Много от кандидатите да откупят неизползвани общински обекти в последствие се отказват. Спектърът от причини е твърде широк – като започнем от цената и завършим с някои ограничения в договорите за покупко-продажба или отдаване под наем.

Радиото и телевизията обикновено представят селото през human story. „Социални“ репортажи показват възрастни хора, останали без ток, заради грешка на Електроразпределение, станали жертва на телефонна измама и пр.

Творческата част от дипломната ми работа е опит да покажа друга тежка загуба в „живота“ на малките населени места – затварянето на училището. Следствие от обезлюдяването, но и възможна негова причина. Една универсална история – в седем минути и половина…

При избора на респонденти за мен беше важно преди всичко да успея да се докосна до миналото. Да „реставрирам“ образ по спомени на пълното село, но и да усетя тихия ужас на празната сграда днес. За целта говоря и ви срещам с двама души. Пенсионираната учителка Лиляна Спасова-Габерска и кметът Ангел Стоев.

Лиляна Спасова-Габерска има 37 години непрекъснат педагогически стаж. Основната част от него трупа именно в аканджиевското школо. Пенсионира се само две години преди да го закрият. През целия си живот не е работила нищо друго. Разказва за работата си преди и за живота си сега. Посреща ме в прохладата на дома си в селото. Говорим си за всичко повече от час.

Основно впечатление от нейния образ оставя тъгата. Носталгията по едно време, безвъзвратно отминало, но незабравено. Милее по „високия морал“, изгубеното уважение и висшите ценности, според нея неприсъщи за младите хора днес. Същите млади хора, които, по думите й, иначе са толкова прекрасни. Идеализираният до утопичност спомен за социалистическа България като че ли е останал единствената опора на много хора от това поколение. Упорито съпротивляващи се да приемат минусите на настоящето и все пак да претеглят и неговите плюсове.

И днес Габерска активно следи процесите в Българската социалистическа партия. Искрено се вълнува от темите за вътрешния разкол и подвъпросното лидерство. Заклет член на Партията и на нейната наследница. Срещата ни по случайност е часове след края на 48-я пленум на БСП и няма как да подминем този въпрос. Парадоксално, Лиляна Спасова допълва, че въпреки това много харесва и настоящият, демократично избран министър-председател.

Споделя откровено какво й липсва най-много. Доста по-трудно, но все пак успява да оцени и от какво е доволна.

Ангел Стоев е изборен кмет на Аканджиево от 1995 г. с едно прекъсване. В момента тече третият му редовен мандат. Роден е в гр. Белово, но израства и се установява в селото.

- ЧУЙТЕ АУДИОТО В MIXCLOUD.COM -

Posleden-zvunec_radio-feature by Rosho Ivanov on Mixcloud

- СНИМКИ ОТ РАДОСТИНА МИХАЙЛОВА -

Някога и той учи в училището, което е закрито тъкмо по време на неговото управление. Оставяме автомобила, с който пътувах, в центъра на селото. Води ме с личната си кола до рухналото училище, до схлупената църква и до спретнатия дом на учителката. Той бие „камбалката“, която ще чуете в края на фийчъра. Тъпче заедно с мен по останките от сградата, в която някога е минало и неговото детство. Показва ми дори изоставените след 1989 г. хидросъоръжения над Аканджиево. Успява да се похвали, че от години това е първото село с напълно изградена и работеща канализация в района. Изброява няколко успешни свои проекта и отбелязва, че други боксуват.

Впечатлява с почти неизчерпаемите си идеи. Личи, че е деен и обича родното си село и своята работа. Ярък, но не и конфликтен контраст с образа на учителката. Разликата във възрастта има своята тежест. Стоев оценява положителните страни на тоталитарния строй, но е носител на новото и изповядва демократичните идеи. Съзнава неприложимостта на някои грандомански идеи от миналото.

Реформите, макар и сурови, понякога са необходими. Забравата на някогашните традиции може да е неприятна за тези, които живеят с тях, но това не прави промяната непременно лоша.

Радиофийчърът “Последен звънец” е творческата част от бакалавърската ми теза във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?