25 октомври 2012

Ало, може ли и аз да питам нещо?

Снимка: 19'Министър Дянков “тайно” телефонирал на пловдивската ученичка, която му написа писмо. Поощрил въпросите и будната й гражданска съвест, но после обяснил защо не може да вдигне пенсиите.

Марина Сидерова е на 15 години. Ако беше на малко повече, сигурно щеше да овладее първоначалния шок от обаждането. Всеки на нейно място би се стъписал. Да ти се обади министър, за да оправдае ограничените си възможности, не се случва всеки ден. Още повече, че дори при пряка демокрация – Сидерова пак не му е „работодател“. Поне още 3 години тя не попада в електората, пред който всеки политически мъж, на теория, е длъжен да се отчита.

Симеон Дянков обаче отделя няколко минути от претрупания си график, за да дава обяснения на някой, който даже не му е шеф. Сладур! И този някой, понеже е умен, макар и само на петнадесет, започва да разбира доводите на министъра. Добре познатият от новините глас ясно посочва защо месечните доходи на пенсионерите не могат да мръднат нагоре.

Логиката е проста – твърде много пенсионери за опосканата държавна хазна.

При увеличение парите щели да стигнат само за половин година. Факти. Многобройно застаряващо население при нищожен икономически прираст. Има пари, но са малко. И все пак – трябва да ги пласираме някъде. Марина обаче, може би развълнувана от оказаната й чест, не се е сетила да попита къде. Нека помислим…

Здравеопазване? Образование? Социална политика? Не. И за там не достигат. А да стоят не е хубаво.

Имаме, да речем, съвсем произволно, едни скромни четиридесет милиона лева. Трябва някъде да ги наместим. Ама малко, пустите! И с тях, и без тях – все тая. Болница ли да построиш, детска градина ли, или още километър-два магистрален път? Тцъ. Не върви! Ако дадеш на едните – другите ще се сърдят.

А народът трябва да е щастлив. Някакви си мижавки четиридесет милиона е най-добре да се изразходят за всички. Така мислят управляващите, че и част от опозицията.

Ало, може ли и аз да питам нещо?Гласът на народа, особено преди избори, е по-важен от неговото здраве и благоденствие. За да чуе този глас, и сетне да се оправдае с него, българският парламент гласува да проведе референдум. Първият демократично одобрен.

По думите на депутата от ГЕРБ Доброслав Димитров - неговата организация и провеждане ще струва някъде толкова. 40 000 000 лв. Три пъти проверих дали са му точно нулите. Димитров обаче бърза да отбележи, че ако и допитването се проведе онлайн, както последното преброяване, това значително ще намали разходите. Ама не уточнява колко значително. Иначе е прав – като ще прахосваме, поне да е по-малко.

Няма нищо лошо в това да събереш над 700 и не знам си колко хиляди подписа. Няма нищо лошо в това да поискаш мнението на онези, чиято съдба решаваш. Но когато го правиш с техните пари е хубаво да има и смисъл. А смисъл няма.

Един друг, вече бивш министър, заяви във „Всяка неделя“, че той също не би могъл да отговори еднозначно на затворен въпрос за АЕЦ „Белене“. Въпреки образователния си ценз и професионалния си опит. Още повече, че в окончателния вариант на въпроса „Белене“ изобщо отпадна.

Вярно, Ники Василев отговаряше за доста неща в активния си управленски период. Първо министър на икономиката, после на транспорта и съобщенията, а накрая и на държавната администрация и административната реформа. Но енергетиката никога не е била негов ресор. При все това – ръководенето на тези ключови за страната министерства го прави поне малко по-умен от „обикновения“ избирател. Независимо дали искаме да му го признаем.

Ако продължаваме да сме все така честни пред себе си, следва да се запитаме: щом той и редица други опитни експерти не са сигурни как да гласуват – аз пък какво да се произнасям?

При така обрисуваната картина – в сценария няма изненади. Дори наистина да се проведе – този референдум ще се провали заради недостатъчен брой гласували. Така ще сме се прецакали само с въпросните 40 000 000. Или с по-малко. Дори да не се провали – проектът вероятно ще бъде отхвърлен. Ако, разбира се, все още в тази държава е останал някой, способен да мисли трезво. Даже по теми, от които буква не разбира.

Снимка: MediapoolТежкó обаче, ако не изневерим на себе си и държим за пореден път да докажем, че сме специалисти по всичко. От кайсиевите компоти, през сладкото от дюли, до ядрената енергетика. Ако достатъчно много хора се събудят в януарската сутрин и спонтанно решат, че трябва да изпълнят гражданския си дълг, казвайки „да“… Тогава пределната цена, която ще платим за единия референдум – действително ще изглежда мижава. Нищожна, на фона на тази, неизвестната, която ще изплащат в бъдеще децата, че и внуците ни.

За щастие има и четвърти вариант. Той, като че ли, е най-вероятен и благоприятен. Добре дошло, ако и в този случай правителството се отметне. И от референдума, и от проекта, докато не го прецизира. Подобен „обрат“ няма да изненада никого. Не е като да кажеш, че не се е случвало по ред други, по-маловажни въпроси.

В случай, че допитването все пак се проведе, предлагам следното. Към така формулирания въпрос „Да развива ли България ядрена енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа?“, да се добавят още няколко. Поне да му оправдаем парите на това питане:

Да се сдобрят ли Слави Трифонов и Лили Иванова за общото благо на народа?

Да ремиксираме ли българския химн, за да сме по-фешън пред чужденците?

Да инвестира ли България в нова космическа програма, с цел да се конкурира успешно със САЩ?

Аз обаче съм малко, съвсем малко по-голям от Марина Сидерова. Затова очаквам по тези въпроси да ми се обади най-малкото Цецка Цачева. Хем ще ползвам случая да й обясня какво значи „гювендия“. С министри не ща да говоря. Нито с бивши, нито с настоящи. Както разбрахме – даже и те не се чувстват достатъчно компетентни по въпроса за АЕЦ-а. Затова ще го зададат на своя по-умен, обичан народ.


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?