29 ноември 2012

По-добре нищо, отколкото малко

Балонът винаги се пука.Балонът винаги се пука. Винаги. Ако е пълен с илюзии се пука по-омацващо от артериално разкъсване. Болката пак е там,

но от раната не се лее кръв, а надежда.

И колкото повече от тази надежда изтича, толкова по-малки са шансовете за оцеляване.

И тогава изчезват цветовете. Всички цветове изчезват. Остава само сиво. Светът се отдръпва от теб с грохот, като при разделянето на тектонските плочи. Както погача се разчупва на части. А ти си сякаш паричката по средата.

Разликата между теб и паричката е, че в онзи момент не се чувстваш никак ценен. Напротив даже. Чувстваш се неоценен. Причината изглежда е, че самият ти не си стойностен. Нямаш стойност. Нито достойнства. Нито достойнство…

После пиеш един малък червен ром с две бучки лед. И си казваш, че е по-добре да си непрекъснато и напълно сам, отколкото да си системно, но не винаги игнориран. Лошото е, че започваш да вярваш в това чак след втората чаша, а след третата отново променяш мнението си. С признанието, че няма как да си съгласен. И пак се чудиш – малкото е по-добре от нищо, или нищото е по-добре от малко?

Кой измисли, че всяка успешна двойка е цяло от две половини? „Когато АЗ те обичам – ти няма да си само половината, а ще бъдеш 99% от мен“. А дано! Ама надали…

Виновен винаги трябва да има. И за да не съм нито аз, нито който и да е от вас, нека виновен е Холивуд. Той създаде жанра романтична комедия. Обичайни образи в него са тези на личния психотерапевт и на брачния консултант. После индустрията сякаш „субсидира“ тези две професии, превръщайки зрителите си в пациенти за реалните кабинети, отвъд студийния декор.

Roman HolidayНа човека пред телевизора беше вменено, че е нещастен. Че ще е щастлив само ако е лудо влюбен, като екранните герои. Иначе го очакват бедност, самота и несгоди. Защото, по демоничните канони на Холивуд – ако ще се влюбваш, трябва да е спиращо дъха, кипващо кръвта и викащо греха. Иначе не е истинско.

От поне половин век насам този род филми бавно, но непрекъснато изменят представите ни за човешките взаимоотношения. Търсенето на романтичната любов – онази, с която ще кръстосаш поглед, докато се разминавате на светофара – е фикс идея, сякаш закодирана в ДНК-то на последните няколко поколения.

Не казвам, че такава обич не съществува. Напротив. Истински късметлии са онези, които са я намерили. Казвам само, че тя не може и няма да се случи на всички. Иначе светът би бил утопия. Дълбоката любов е дар, а не серийно производство на чифтове. Все едно всеки да има диаманти вкъщи. Нали тогава нямаше да струват повече от стъклото по прозорците? Нали ако не познавахме тъгата – нямаше да знаем какво е щастието?

Накрая: хората може да сме еволюирали, но еволюцията тръгва от зверовете и те все още си живеят в нас. Затова не забравяй следното. Не е важно кой иска да спи с теб. Важното е кой остава, защото чака да се събудиш до него. …И да ти направи кафе, евентуално (:


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?