22 декември 2012

Медията като мебел-паметник на навика

Текстът е авторски откъс от проучване, проведено под ръководството на проф. дсн Снежана Попова и публикувано в сайта на Фондация „Медийна демокрация“. (цялото изследване „Медиите на първокурсника“).

Покрай статистическите данни – преди няколко месеца маркирах и защо, според мен, зрителският дял на bTV е толкова голям. Публикувам пасажа извън оригиналния му контекст, с оглед на последните събития, довели до разрив в отношенията на bTV Media Group и, кажи-речи, половината останал свят (: Следва да се запитаме дали и на кого ще липсва групата в трите дни, през които ще трае и това чудо…


[…] Прави впечатление, че при формирането на доверие по отношение на медийното съдържание, безспорен фаворит е телевизията. Повече от половината анкетирани посочват, че вярват на bTV. […]

Така зададен, въпросът “На коя медия имате най-голямо доверие?” би трябвало да породи натрупвания не само при телевизиите, а също и при радиостанциите и интернет. За нас, като екип, беше изключително изненадващо, че нито един новинарски сайт не печели преднина пред първата частна национална телевизия. Нещо повече – 44 от 84 души, отговорили на отворения въпрос, посочват сами именно нея.

Втори по популярност, на огромно разстояние от първия, е отговорът „на никоя“ медия (13 човека). От една страна виждаме лидерството на bTV, но немалък процент събира и липсата на каквото и да е доверие. Едва на трето място се нарежда друг от ефирните национални оператори – Нова ТВ (4 посочвания), а дългогодишният лидер във формирането на мнение БНТ присъства само веднъж. Едва два гласа има уеб кросмедията на Икономедиа – dnevnik.bg.

Изненадващите резултати за информационните фаворити на първокурсника намират вероятни обяснения в общата рамка на анкетата. Генералните изводи от нея свидетелстват за

ясна връзка между медийната консумация в семейна среда и извън нея…

79% от първокурсниците заявяват, че родителите им предпочитат телевизията, а не радиото или интернет изданията. Това би могло да обясни фаворизирането на bTV – заложена в „климата“ на семейството като микросоциум. Резултатите позволяват тя да бъде разглеждана като позахабена мебел, станала неделима част от интериорния дизайн. Присъствието й може би е по-скоро

фамилна привичка при избора на обичаен фонов шум за всекидневната, отколкото съзнаван заради предимствата си избор.

Високата степен на доверие в една точно определена телевизия отпраща към взаимовръзката между потребността от и наличието на медиен плурализъм на иначе демократичния пазар в България.

Фактът, че избираме едно нещо сред много други, не значи непременно, че то е най-доброто. Би могло да означава също че реално нямаме особен избор, или пък че

не умеем да го правим.

Контрастни на дотук анализираните резултати дава друг въпрос. Запитани по-конкретно – “Кой журналист харесвате най-много?”, 61 от 89 отговорили заявяват, че не харесват нито един. Излиза, че

студентите вярват само на медията като съвкупност, но не и на персонифицираната журналистика.

Това оставя отворен друг въпрос, който не присъства в нашата анкета: има ли тогава персонифицирана журналистика в България? Има ли лидери на мнение с човешки, а не корпоративни имена?

В анкетата ни единственото скромно натрупване отбелязва Мартин Карбовски. То обаче трудно може да се нарече значимо – 5 „мажоритарни“ вота на доверие срещу 61 на общо недоверие. Показателното в случая обаче е очевидното разминаване – персоналният лидер на доверие работи не в bTV, а в Нова ТВ.

В списъка с любимците все пак срещаме и имената на Антон Хекимян и Миролюба Бенатова от телевизията-фаворит (по 3 гласа). Незначителна, но пък леко тревожна, е появата на Емил Чолаков (2 гласа, БТВ) и Даниел Петканов (1 глас, Нова ТВ) в „класацията“ на журналистите. Първият е лице на метеорологичната прогноза, а вторият е репортер в „Часът на Милен Цветков“. И двамата обаче

не са журналисти, в смисъла на хора, отразяващи и разследващи проблематика.

Вероятните причини за присъствието им са две: лекомислен подход от страна на тримата респонденти, или неосъзнаване същността на журналистическата професия. В случая можем само да се надяваме, че към въпроса просто не е подходено с нужната сериозност. […]


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?