27 декември 2012

Най-непостоянните животни

Paco, 3 anni, da AnconaЗа да привлече внимание, кучето би дърпало завивката ти, докато най-сетне се предадеш и станеш. Ще гризе палеца ти или ще ти ближе носа за събуждане. И ще го прави всяка следваща сутрин, по едно и също време и с еднакво старание. После, дори да не е достатъчно умно самó да ти донесе повода си, ще обикаля около вратата нетърпеливо, докато посланието стане повече от ясно.

Всяка следваща сутрин котката ти ще прерови пясъчника си в един и същи час и ще се свие в одеялото при първа възможност, ако е свикнала да го прави. Ще мърка винаги, когато я глезиш. И ще драска винаги, когато я дразниш.

Търпението не е сред качествата на домашните любимци. Търпенето не в смисъл да изчакаш, а да изтърпиш.

Хората, за сметка на това, търпим. Но сме, може би, най-непостоянните животни на света…

Тази сутрин няма да изхвърля боклука, защото снощи се скарахме. Няма да измия чиниите, защото това го правиш ти. Ти пък няма да чистиш банята, защото аз се къпя по-дълго. Няма да ми направиш кафе, защото предната вечер съм те вбесил. И няма да пуснеш пералнята, защото дрехите по пода са само мои.

Аз днес ще ти се сърдя, защото ти ми се сърдеше вчера. А утре ще се сърдиш ти, задето вчера съм се сърдил аз.

Затова кучетата се разбират с други кучета. А вместо да се разбираме с хората – човеците си купуваме куче. Помежду си мълчим, а после на палето казваме „Ти ме разбираш най-добре.“ Нали? И няма защо да се страхуваме, че може да получим отговор. На думи – всички сме много чувствителни. Често обаче го показваме само на кучетата си.

За новата година пожелавам на себе си и на всички вас да успеем да приложим две много прости правила:

Oбясни ясно какво искаш ти.
И
Слушай внимателно какво иска другият.

Speedy, 3 anni, di NovaraНепостоянството не е порок, но то не е и благодетел. Непостоянството може да е характерно за хората, но то не е характерът на хората.

Дори да не постигнем чудеса от храброст – можем поне да улесним общуването си. И можем, ама наистина знам, че можем, да се усмихваме повече. Опитай! Усмивката предизвиква усмивка. Дори у този, който не я разбира, а те смята за идиот. По-добре щастлив глупак, отколкото умен нещастник.

Обади се на приятелите си за празниците. Спомнете си някоя стара забавна история. Това може да роди нови забавни истории. Такива, които после да разказваш пред камината през зимата. И от онези, другите, които не бих разказал никога.Поне не и преди да преполовиш бутилка пълнолетно червено вино в топла, човешка компания.

Не че в кучешката има нещо лошо.

Просто не е редно кучетата да дружат с кучета, а хората да предпочитаме животни.

p.s. Аз даже и куче нямам…

*двете снимки са взети назаем от тази страница


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?