17 януари 2013

Плати ми, за да мисля(т) каквото ми кажеш

Гафът с форумния коментар, погрешка копиран заедно с инструкциите за своето публикуване, набра популярност в последните дни на миналата година. Dnevnik.bg, в чиято платформа се подвизава „наетият“ потребител, изложи всички налични подробности. Анализът на тази грешно случила се случка е тъжен, кратък и симптоматичен като летален стадий на раково заболяване.

Сещате се за онези старите метални везни – със стрелка, циферблат с хиляда грама и една ръчка отстрани, която добавя цели кила съпротивление. Ползваха ги навсякъде: от родилните отделения до магазините за плод и зеленчук. На тях, освен бебетата, теглеха сиренето, кренвиршите и македонската наденица, преди да я увият в амбалажна хартия.

Често обаче се случваше мустакати чичко или лелка (с градински загар и редки срещи с водата) съвсем неволно да залитнат и да подпрат подуто пръстче на чинията, точно в момента на тегленето. Това се вършеше системно, но пък с дребничка цел – да платите стотина грама повече от продукта с растителни мазнини, който тогава твърде смело наричахме краве сирене.
Доста години по-късно Мирослав Найденов се сети, че някоя организация за защита на животните може да счете това название за крайно обидно спрямо всяка уважаваща себе си българска крава.
Ролята "платен коментатор в Интернет“ не се различава много от тази на мустакатите лели и чичовци от кварталните бакалии. Тя също не е нова. Разликата е в мащабите. За кантара на общественото мнение няма регулаторен орган. И ако те излъжат в грамажа – няма контролна везна. Колкото по-голяма е една лъжа, толкова повече натежава. Започва да изглежда по-истинска. Респективно – расте и шансът да повярваш в нея. Защото обикновено си мислиш, че да бъркаш само ти е статистически по-вероятно, отколкото хиляди други да са се заблудили едновременно.

Онези, които съзряха пустата пазарна ниша в това да коментират срещу заплащане, вероятно от години печелят отлично…
Заработват бавно, но усърдно, забили тежки пръсти в електронните везни на общественото мнение. Текстовите полета под новините в Мрежата се превръщат в операционни маси за козметична корекция на мисленето. И, където е необходимо и приложимо – мозъчна липосукция за (ре)формиране на общите нагласи. Процедурите са кратки, но серийни, а периодът на лечение трае от няколко месеца до 4-5 години. Зависи кога и за какво са следващите насрочени избори.

Виртуалните глашатаи на чуждо, партийно коригирано мнение обаче не коментират само в новинарските портали. И на никого не му пука дали и за кого говоренето им е политически коректно. Интуицията ми на човек, оцелял след тежките пръсти на бакалите, алармира, че същите наемници упорито и настъпателно окупират и Фейсбук. Само това би обяснило защо част от "актуалните" дискусии в социалната мрежа по същество са кухи и малотрайни. Повече и от македонката преди държавния стандарт.
dnevnik.bg
За добре свършената работа на подкупни продажници и лидери на „мнение под наем“ свидетелства деформираната чувствителност на потребителите. Само морал с насилствено причинени трайни малформации може да бие толкова тъпана за това, че някой показал планина, докато говори за туризъм. А пък тя, планината, видиш ли, не била българска. Сякаш някой ще тръгне да я търси по снимката и, като не я намери – ще изчезне безследно, та ще трябва после да го оплакваме.

Същевременно – че българското правителство изхарчи 14 МИЛИОНА ЛЕВА, за да си премести общественото мнение от единия крачол в другия, не е чак такъв проблем. Пък и всеки би трябвало да е в състояние да различи български заснежени върхове от чуждоземни. От пръв поглед, непоколебимо, безпогрешно и категорично. Независимо дали междувременно му бъркат в джоба през г*за – това е по-важно и не може да се подмине. Иначе какъв патриот си?

На тази база – последен извод, който е хем симптом, хем диагноза, хем е само констатация. Преди май са плащали значително по-тлъсти суми, но за доста по-редки и крупни услуги. Също и за курви, за дрога и на политици.

Сега сякаш се плаща за всичко, по-малко, но по-често и на дребно. Ако преди си плащал, за да чукаш, сега и само за целувка трябва да платиш. Ако преди си броял на ръка и на място електоратът да гласува угодно в деня на изборите, сега ерата на директните продажби е отминала. Днес плащаш на „посредници“, които да подготвят избирателите дълго и съзнателно. Да ги обгрижат бавно и полека така, че чак след години вече да мислят и гласуват "правилно".

И всичко става нормално и естествено – по ненасилствен начин, без склоняване. Не с пръстче, а с цял юмрук (че даже два) по колебливите везни на общите нагласи. Стига, разбира се, натискът да е заплатен адекватно.

Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?