02 юни 2013

Докато омразата предшества мисълта

Иде ми да емигрирам и от Интернет.

Омръзна ми от всички посоки да ме втрещяват с тесногръдието, малодушието, расизма и сексизма си. С хилядите си разнородни фобии и изумително безумни разделения.

Хора, на които им харесва да не им харесва. Примрели от страх, че някой тръгнал да се меси в нещо, с което те самите нямат нищо общо…

Не ми се живее сред озверели от глупост хейтъри, които умеят по-добре да мразят,
отколкото да мислят…

Нещо повече - те призовават и други към омразата си. Учат ги как се мрази.

ОБИЧАТ да мразят и мразят,
преди да са обичали.

Така е в страната, в която всеки е малцинство в самотата си.
Ала като част от мнозинството – не понася малцинствата.

Омръзна ми някакви иначе образовани хора да смятат,
че тяхната свобода може да се случва за сметка на нечия друга. Защото някой нещо им дължи. Точно на тях. Щото са по! По- какви?!

Мисля на глас. Просто бележка. Плод на множество конкретни поводи…

Моля ви!
И вие мислете, преди да мразите. За да остане надежда, че някой ден, някой далечен бъдещ ден, българският род ще заличи от гените си своята потребност да ненавижда…


Харесахте ли Лимонадената фабрика във Фейсбук?